.
„Попили“ е една много съдържателна и зряла дума, в която пиячите влагат много дълбоки смисли. Да попиеш – това означава да пиеш много, но не твърде много. Бавно и продължително, без да се напиваш, но пък с много сладки и мъдри приказки и с много добро чувство. Умерено и дълго, като любовна игра между хора на петдесет или нещо такова.
Аз, естествено, като истински непиещ алкохолик, не бях пийнал и глътка. Налагаше ми се от време на време да казвам полуизвинително, полунасмешливо: Пил съм толкова много, че сега мога да пия само сок и вода… да си разреждам. Имам много алкохол в себе си – за разреждане.
Така бях казвал и се бях засмивал самоиронично. И бях пил вода след вода, чай след чай и сок след сок. Което, естествено, е досадно и натоварва бъбреците. Но за какво е животът, ако не за да се търпи досадата? И за какво са бъбреците, ако не за да се натоварват?
Аз съм уморен от чувства човек, който се събужда бодър и зъл, а след това скача като войник.
Този войник не си дава и миг за размотаване с чувства и разсъждения за душевното си състояние. Той знае: ако се остави и миг в мътните вълни на настроенията и случайните емоции – ще се удави.
Ако си дете – лесна работа!
Да се отдават на сутрешните си мътни мисли и упоения могат безнаказано само децата и съвсем младите хора. Гледал съм ги винаги с горчива завист. Как се събуждат и си лежат с отворени очи – дълго и унесено. Оставят се на плаващите си чувства.
Възрастните войници като мене знаят, че оставят ли се на проклетите чувства и размисли – ще умрат. Особено сутрин. Ще пукнат от мъката на осъзнаването. И когато влезе камериерката, когато намери сухите трупове – ще стои с отворена уста цели три минути. И тъгата и недоумението ще са безкрайни.
Из „Войник или Упование за обезсърчените“
