.
Във фундаменталния си антропософски труд „Sapiens. Кратка история на човечеството” Ювал Ноа Харари, израелски професор по история и автор на шест международни бестселъри, разсъждава за човешкото щастие, което, според голяма част от учените, е генетично заложено у човека.
Еволюцията ни е формирала така, че да не бъдем нито прекалено нещастни, нито прекалено щастливи.
Тя ни дава възможност да се насладим на внезапен прилив от приятни усещания, който никога не трае особено дълго. Рано или късно те отстъпват и на тяхно място идват неприятните преживявания.
Някои учени сравняват биохимията на човека с климатик, поддържащ постоянна температура в жега и студ. Събитията оказват временно влияние на температурата, но климатикът винаги я връща на едно и също ниво.
Някои климатици са нагласени на 25 градуса, други на 20. Нивото на щастие също се различава при различните хора.
По скалата от 1 до 10 някои хора са родени с жизнерадостна биохимия, караща настроението им да се люшка между 6 и 10, стабилизирайки се около 8. Тези хора са щастливи, дори ако са заобиколени от непознати в голям мегаполис, загубят спестяванията си при крах на борсите или бъдат диагностицирани с диабет.
Други са прокълнати с мрачна биохимия, клатушкаща се между 3 и 7 и постигаща стабилност около 5. Тези безрадостни индивиди си остават потиснати, дори когато получават подкрепата на сплотена общност, спечелят милиони от лотарията и са здрави като олимпийски атлет.
Всъщност ако нашият мрачен приятел спечели 50 милиона долара сутринта, открие лечение за СПИН и рак по обяд, помогне за сключването на мирен договор между Израел и Палестина следобед, а вечерта открие изчезнало преди година свое дете, той ще си остане неспособен да изпита по-силно щастие от предопределеното седмо ниво. Неговият мозък просто не е създаден да изпитва радост и толкова.
Помислете за миг за семейството и приятелите си. Някои от тях изглеждат бодри и радостни независимо от това какво им се случва. Има и такива, които са вечно недоволни, без значение какви дарове им предлага животът.
Въпреки това вярваме, че ако сменим работата си, оженим се, завършим писането на поредния си роман, купим си нова кола или успеем да изплатим ипотеката, ще изпитаме пълно блаженство. Когато постигнем това, което желаем обаче, не изглеждаме по-щастливи.
Купуването на автомобили и писането на книги не се отразява на нашата биохимия. Те могат и да я стимулират за един миг, но тя веднага се връща в изходно положение.
Към това следва да добавим, че повечето биолози не са фанатици. Те твърдят, че щастието се определя основно от биохимията, но същевременно приемат, че психологическите и социалните фактори също имат някаква роля.
Нашият мисловен климатик има някаква свобода на движение в рамките на фиксирани граници. Практически невъзможно е да преминеш горната и долната емоционална граница, но бракът или разводът могат да ни тласнат към едната от тях.
Някой роден със средно ниво на щастие 5 никога няма да танцува по улиците, обхванат от дива радост, но добрият брак може да го накара понякога да достига до ниво 7 и да избягва униние от ниво 3.
Ако приемем биологичния подход към изследването на щастието, то историята ще се окаже лишена от особена важност, тъй като повечето от историческите събития не оказват пряко влияние върху биохимията.
Историята може да доведе до промяна на външните стимули, предизвикващи отделянето на серотонин, но няма да влияе върху достиганите от него нива, съответно няма да прави хората по-щастливи.
Източник: www.spisanie8.bg