.
„Тримата глупаци” го правят всенароден любимец.
И до днес зрителите идентифицират цялата българска анимация с този филм. Сигурно защото се разпознават безпогрешно в него.
Неговите глупаци са вечно изненадани от резултатите на действията си, с ентусиазъм строят мост от единия бряг на реката до същия. Което днес разбираме, че може да е и метафора на вечния български преход.
Сатирата на Доньо Донев е с любов към човека и слабостите му. Емблематичните му филми от 60-те са „Опашката”, „Шега”, „Стрелци” и уж детският „Приятелите на Гошо Слона”.
Освен „глупаците” Донев работеше и философска авторска анимация като „Кауза пердута”, и лирични миниатюри като „Върни се пак в Соренто”.
Доньо Донев е български художник-карикатурист, сценарист и режисьор, роден в Берковица на 27 юни 1929 г. Баща му е железничар, а майка му учителка. Образованието си получава в Художествената академия.
„Попаднах при Илия Бешков, който казано честно ме стягаше яко заради някои мои отклонения по това време – като студент свирех в един народен оркестър на акордеон и понякога „кръшках“ от часовете. Играх и в танцовия ансамбъл „Маяковски“ в столицата, но най-после, изглежда си намерих морето с неговите многобройни пристанища – анимацията“.
През 1954 г. Доньо Донев се дипломира в специалност „Графика“, а през 1959 г. специализира в Союзмултфилм в Москва.
Прекрасен човек, чийто девиз „Когато водата ти дойде до устата – горе главата“ винаги му е помагал да се пребори с трудностите. Освен това и скромен – въпреки че е бил обявен за един от десетте най-големи аниматори в историята на световното кино, никога не говори за това.
Неговите „трима глупаци“ са единствените анимационни герои изкачили Еверест (отнесени там като талисмани от алпинистите Кирил Досков и Николай Петков). Но като един вечно търсещ творец приживе казваше:
„Аз своя Еверест като автор не мисля, че съм го качил. Сигурно няма и да го кача. Но по-важен за мен е стремежът към върха. Моя съм го съхранил“.
Стремеж, присъщ на тези, които прокарват пътища и оставят следа.
Нека не забравяме и неговото предупреждение, което звучи все по-актуално днес:
У нас вече нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло, за морално и аморално в изкуството. Принизява се вкусът на хората. Появиха се разни „пиратки“, „тигри“, „каналета“ и т. н. Галериите са пълни с еднодневки, екраните – с екшъни и сапунени неща. По телевизията и радиото кудкудякат фалшиви гласове, наречени „вокални състави“. Широко сме отворили вратата на посредствеността и тя си тече като буйна река. Плодовете от нея ще се събират някоя есен…
