Когато няма кого да чакаш – това не е самота

.

Когато телефонът ти мълчи – това не е самота.

Това са лоши приятели…

Когато слушаш как тиктака часовникът – това не е самота.

Това е твърде много свободно време…

Когато няма кого да чакаш – това не е самота.

Това е песимизъм…

Когато крадеш късчета чужд живот, за да запълниш своя – това не е самота.

Това е неувереност в себе си…

Когато няма с кого да поговориш и започнеш да разговаряш със себе си – това не е самота.

Това е заболяване…

Когато плачеш по цели дни в празния апартамент – това не е самота.

Това е депресия…

Когато си мислиш, че никой не те разбира – това не е самота.

Това е егоизъм…

Когато ти се иска да закрещиш от безизходица – това не е самота.

Това е болка…

Когато си мислиш, че не си нужен на никого – това не е самота.

Това е самозаблуда…

Самотата е това, което ние сами си измисляме, когато никой не ни казва онези две кратки думички: ОБИЧАМ ТЕ!