.
Скъсването е резултат от трайна неспособност да се сложи край на неудачна, невъзможна, разрушителна и прекалено енергоемна връзка.
Връзката ни е непоносима, но никой от двама ни не се решава на раздяла. Чакаме земетресеието, което ще ни освободи от страховете ни.
Когато единият от актьорите в дадена връзка няма сили да се раздели с другия, да го напусне, двамата започват да дърпат връзката, всеки на своята страна, сякаш искат да я скъсат.
Малтретират я, унижават я, опитват се да я унищожат, да я убият, като отричат значението й.
В подобни случаи присъстваме на подчертано унищожително поведение, като насилието е прикрито или явно в зависимост от отчаянието, изпитвано от партньорите.
Този подход неизбежно води до раздяла, тъй като изтощава и отчайва единия, който ожесточено се стреми да скъса, и другия, който се противи на възможното отдалечаване, изживяно като опасност.
И когато износената, изхабена, наранена, разбита връзка най-после се скъса, единият от двамата пада отвисоко и изпитва болка, много силна болка.
Изоставяне или бягство
В тази ситуация единият от партньорите, този, който не се е обвързал истински или е престанал да влага чувства във връзката, може да се опита да се откъсне от другия, като се отдалечи от него, държи го на разстояние или го напусне без обяснения.
Тук има няколко варианта.
Активно изоставяне
За да не изпитва чувство за вина, за да не му е неудобно или за да не създава отрицателна представа за себе си, решилият да сложи край на връзката отхвърля другия, като го представя в отрицателна светлина.
Другият е вече не само незадоволителен, той е станал лошият.
Тази принизяваща го оценка го наранява дълбоко и нанася удар върху самолюбието му, още повече че той все още изпитва силни чувства към човека, който го е изоставил. Такова изоставяне отваря рана, каквато би отворило смъртоносното насилие.
Пасивно изоставяне
В този случай изоставеният не може повече да търпи безсилието, в което е изпаднал, не приема да бъде „зарязан”.
Откривайки, че чувствата му нямат власт над другия, той е изправен пред краха на вярата си в мита за вечната любов или в утопията за всемогъщата любов.
След като се е борил, след като е давал още и още доказателства за любовта си, след като е демонстрирал своята привързаност и правил жертви в нейно име, той може да се изкуши да обърне положението по един от следните парадоксални начини:
След като не ме обичаш вече, и аз не те обичам…
След като вече не ме искаш, ще си платиш за това…
След като вече не съм достоен за теб, значи съм си го заслужил и трябва да се накажа…
Каквато и стратегия да избере, тя ще е болезнена.
Дали изоставеният ще прибегне към открито насилие, към агресивност към себе си или към другия, или ще предпочете прикритото пряко или косвено насилие, във всички случаи стратегията ще е саморазрушителна.
За да се избегнат терзанията, раните или самоунищожителното насилие, свързани с изоставянето, решилият да сложи край на връзката трябва да обясни, че чувствата му са претърпели еволюция, да заеме ясна позиция, да поеме отговорност за промяната.
Той следва да направи това, когато отрие, че верността му към другия се е обезценила, че вече не съвпада с верността му към самия него.
Отказване
Възможно е да приемем да се откажем от дадена връзка, колокто и да е или да е била важна, когато не е добра за нас; когато чувстваме, че е натоварена пряко или непряко с насилие, явно или прикрито; когато докосва чувствителни зони или събужда нетърпимост; когато чувстваме, че вече не можем да изпитваме самоуважение.
В такива случаи е най-добре да се отдръпнем, да се откажем от връзката, колкото и да е важна!
Да се откажеш от връзка, която прави живота ти непоносим или е престанала да те удовлетворява, е активна, положителна постъпка, акт на утвърждаване на личността, на възвръщане на нейната цялост.
Не става въпрос да се отхвърли, да се принизи или да се изкара лош другият, а само да му се каже:
Тази връзка, която преди е била важна и дори добра за мен, вече не е такава. Тя не задоволява очакванията ми, не подхожда на мъжа или на жената, който /която/ съм вече, и затова предпочитам да се откажа от нея.
Отказвайки се от връзка, почувствана като отрицателна, аз се уча на самоуважение и тялото ми ще ми бъде признателно.
Колко соматични смущения, колко инфекции и главно колко злополуки са свързани с неразрешими вътрешни конфликти, когато човек не може да вземе решение или да напраив избор, объркан от противоречивите залози?
Вътрешни конфликти, които показват, че му е трудно да се разграничи, да се раздели с друг човек, предложил му или наложил му неудовлетворителна, опасна или унизителна връзка.
Конфликт между желанията на част от него, развиващи се в посока, различна от тази на връзката, и съзнанието му, което не може да приеме подобно развитие на желанията.
Вече не мога да целуна жена си, самият факт, че ме докосва и се доближава до мен, ме кара да се извръщам, но нямам сили да й разкрия какво чувствам в действителност. Всеки път я огорчавам. Може би тези усещания са временни, може би също като много други мъже на средна възраст и аз съм обзет от желанието за нови любовни връзки и е по-добре да изчакам още малко?
Този мъж отдавна не изпитва желание към съпругата си. Преди няколко месеца срещнал своя стара приятелка и е изпитал към нея силно влечение, което не иска да признае, но което го е погълнало изцяло.
„Когато останахме само двамата, не знам какво стана с мен, обгърнах с две ръце талията й, после избягах, без да продумам. На другия ден й се обадих, за да й се извиня… Оттогава повече не съм я виждал, но тя е тук” – признава той, изправя рамене и със светнал поглед слага ръка на сърцето си.
Този човек се измъчва заради изчезналото желание, защото продължава да изпитва обич към жената, с която е свързан – обич, присъща повече на връзка между брат и сестра, отколкото на любовна връзка.
Той иска да вярва, че желание ще се върне. „Достатъчно е да я пожелая, за да започне всичко отначало!”
Раздяла
Случва се чувствата да се променят и партньорът да реши да преразгледа поетите ангажименти, да провери дали чувството за вярност е още живо, или го няма.
Тогава той трябва да облече усещанията си в думи…
Не мога вече да споделям живота ти, но мога да споделя преживяното.
Този, който си тръгва, следва да се осмели да сподели не само решението си, но и това, което усеща, както и това, което е преживял.
Ако успее да изрази и доброто от миналото на връзката, без да се спира само на трудностите и несъгласията, на настоящите сблъсъци и конфликти, решението за раздяла може да бъде взето по-лесно.
Този, който остава, е добре да си изясни кое в него е засегнато, коя стара рана се е отворила.
Ако направи това и го сподели с партньора си, ако получи разбиране и подкрепа, е напълно възможно мъката от загубата да отшуми по-скоро.
Когато една двойка се разделя, е важно също да се разграничи връзката между двамата партньори от връзката им с децата, на които да се обясни кого засяга раздялата.
При очертаващ се развод е прекъсната връзката между партньорите, а не между родители и деца. Затова е добре това да се изрази по следния начин:
„Напускам мъжа си.”
„Разделям се с жена си.”
Родителската връзка трябва да продължи независимо от всичко, защото никой не може да се превърне в бивш баща или в бивша майка. Нужно е тази връзка да бъде поддържана и запазена.
За съжаление по време на раздяла, сред разгорялата се неприязън и взаимните обвинения нерядко се отхвърлят и двете връзки – партньорската и родителската!
Жак Саломе, „Бъди верен на себе си – изкуството на осъзнатото общуване“
Преди години голямата френска психоаналитичка Франсоаз Долто казва на Жак Саломе: „Ако един ден станете прочут, да знаете, че няма да ви е лесно. Работата в областта на човешките отношения е изпълнена с рискове.“
Жак Саломе приема предизвикателството.
Завършил социална психиатрия, дългогодишен преподавател в Университета в Лил, основател на Център по човешки отношения, той работи близо трийсет години в сферата на социалната психология и е подготвил над 40 000 социални работници, лекари, психолози и консултанти.
Автор е на 25 книги, преведени на двайсет езика. Баща на пет деца. Любими занимания: да пише стихове, да сади дървета…
