.
Докато мисълта не се съчетае със стремеж към определена цел, не може да бъде градивна.
При повечето хора всяка мисъл изчезва без да намери каквото и да е приложение.
Безцелността е порок и, ако иска да избегне катастрофа и разруха, човек не бива да си позволява такова блуждаене.
Който няма основна цел в живота си, става лесна жертва за дребни тревоги, страхове, смущение и самосъжаление, които са признаци за слабост и водят, със същата сигурност като умишлено планираните престъпления (макар и по друг път), до провал, нещастие и загуба, защото слабостта не може да просъществува в свят, където силата е двигател на еволюцията.
Всеки трябва да набележи реална цел в сърцето си и да се стреми да я постигне. Трябва да направим тази цел централен фокус на мислите ни.
Тя може да бъде духовна или материална, в зависимост от нагласите ни в конкретния момент; но, каквато и да е, трябва сериозно да фокусираме мисловните си сили върху нея.
Трябва да направим тази цел наш висш дълг и да се посветим на постигането ѝ, като не позволяваме на мислите ни да се отклоняват към мимолетни прищевки, желания и фантазии.
Това е пътят към самоконтрола и истинското съсредоточаване на мисълта.
Дори да се проваляме многократно в стремежа си към постигането ѝ (както със сигурност ще се случва, докато не преодолеем слабостите си), силата на характера, която ще постигнем, ще бъде мерило за истинския ни успех и изходна точка за бъдеща сила и триумф.
Който не е готов да си постави велика цел, трябва да съсредоточи мислите си върху безупречното изпълнение на задълженията си, колкото и незначителни да изглеждат те.
Само по този начин могат да се фокусират мислите, да се развие решителност и енергичност, а стане ли това, вече няма нещо, което не можеш да постигнеш.
И най-слабата душа, познавайки собствените си недостатъци и вярвайки, че силата може да се развие само чрез усърдие и постоянство би трябвало, да полага усилие след усилие, да увеличава търпението и силата си в едно постоянно развитие, докато постигне максимума, на който е способна.
Както физически слабите хора заякват чрез упорити и търпеливи тренировки, така хората с негативни мисли могат да станат силни, ако полагат правилни усилия.
Да се отърсим от безцелността и слабостта и да започнем да мислим целеустремено, означава да влезем в редиците на онези силни хора, които приемат провала като един от пътищата към успеха, които обръщат всички условия в своя полза, и които мислят силно, пробват дръзко и постигат това, което искат.
След като определим целта си трябва мислено да си набележим пътя за постигането ѝ, от който не бива да се отклоняваме.
Мислите на съмнение и страх никога не постигат нищо и не могат да постигнат. Те винаги водят до провал.
Целеустремеността, енергията, творческата сила и всички силни мисли изчезват, когато в нас се промъкнат страх и съмнение.
Силата да творим идва от знанието какво можем да сътворим.
Съмнението и страхът са големите врагове на знанието и онзи, който ги насърчава, който не ги пресече в зародиш, се препъва на всяка крачка.
Който е победил съмнението и страха, е победил неуспеха. Всяка негова мисъл е съчетана със сила и всички трудности се посрещат храбро и преодоляват мъдро. Той разумно планира целите си и те разцъфтяват и дават плод.
Мисълта, съчетана дръзко с целеустременост се превръща в съзидателна сила; който знае това, е готов да се превърне в нещо по-висше и по-силно от същество с оплетени мисли и колебливи чувства.
Човек, който смело хармонизира мислите с целта си, се превръща в съзнателен и интелигентен ковач на собствената си умствена мощ.
Джеймс Алън (1864–1912) е „литературната загадка“ на ХХ век.
Макар неговата творба „Мислещият човек“ да се е превърнала в класика и бестселър в целия свят, за самия автор се знае твърде малко.
Известно е, че е роден в Лестър, Англия. Баща му е заможен човек, но неблагоприятните икономически условия го разоряват и през 1878 г. фалира, а година по-късно е убит при трагични обстоятелства.
Джеймс е принуден да напусне училище на петнадесет години, за да издържа семейството.
На 38 години достига момент, който той сам нарича кръстопът в живота си. Под влиянието на творбите на Толстой Алън осъзнава, че животът, посветен на печеленето на пари и харченето им за несериозни неща, е твърде безсмислен.
Напуска работата си и заедно със съпругата си отива да живее в малка къща на югозападното крайбрежие на Англия, където се отдава на съзерцание и размисъл.
Именно тук, в Илтракоум, Алън се заема да осъществи своята мечта за доброволна бедност, духовна самодисциплина и живот, посветен на простите неща, както учи неговият духовен наставник Толстой.