.

Джордж Едуард Мур (1873 – 1958) е британски философ, учил и преподавал в Кеймбриджкия университет.

Наред с Бъртран Ръсел и Лудвиг Витгенщайн, той е сред основоположниците на аналитичната философия, направление, преобладаващо днес в англоговорещия свят.

Мур е известен със своята защита на здравия разум, своя етичен ненатурализъм и своя много ясен и премерен стил на писане.

Твърдението му „Вали, но аз не вярвам, че вали“ философската общност нарича „Парадокс на Мур“, защото изглежда абсурдно някой да утвърждава двете части на твърдението едновременно, но въпреки това няма логическо противоречие.

До голяма степен той е „философ на философите“ – влиятелен и уважаван сред другите философи, но сравнително непознат за по-широката публика.

Сред най-известните му трудове са „Принципи на етиката“ (1903), „Етика“( 1912) и „Философски студии“ (1922).

Нормално ли беше съвършенството на Сократ или на Шекспир? Не беше ли по-скоро необичайно, необикновено? Мисля, че е очевидно, че не всичко, което е добро, е нормално; че, напротив, ненормалното често е по-добро от нормалното…

Няма значение колко зле рисувате, стига да не рисувате зле като другите хора.

Моралното поведение се определя като задължението да се избере това действие, което ще постигне повече добро от всяко алтернативно действие.

Всички морални закони са просто твърдения, че определени видове действия ще имат добър ефект.

Който пропусне възможност, губи себе си.

Идеалът се състои в осъзнаването на твоето истинско „Аз“.

Литературното течение се състои от пет или шест човека, които живеят в един град и сърдечно се ненавиждат един друг.

Моят начин на цитиране се отличава от обичайния по това, че аз пропускам кавичките.

Образованието е гибелно за всеки, който има заложби… Образованието следват чиновниците, и даже тези които са склонни към пиянство.

Здравето и дълголетието си аз дължа на това, че никога не съм се докосвал до цигара, нито до алкохол, нито към жена, докато не навърших десет.

В Ирландия при момичетата има избор само между вечна девственост и вечна бременност.

В крайна сметка има само една раса ⁠— човечеството.