Любовта е като огъня – силна, жарка, искаща.
Ние събираме съчки, разпалваме я.
Тя ни се отплаща със светлина в тъмното и топлина в студа.
Понякога се случва да изгубим контрол над пламъците.
Тогава всичко изгаря и става на пепел.
Любовта е като водата — хладна, нежна и свежа.
Потапяме се, тя ни пречиства, отмива тъгата ни и успокоява раните.
Носейки се на повърхността обаче, не винаги усещаме подводните течения.
Те ни завличат на дъното.
А вълните ни захвърлят изтерзани на брега.
Любовта е като пръстта – обикновена, топла, даваща.
В нея спят семената.
Подхранвани и пазени, те чакат часа на своето раждане.
И Адам е роден от пръстта…
Любовта е разнолика, но непресторена.
Там, където има лъжа, тя изчезва.
Там, където има насилие, тя умира.
Там, където има скука, тя си тръгва.
Любовта е живот.
И смърт.
А твоята любов, каква е?