.

„Страхливецът живее в постоянен страх да не бъде осмян, пренебрегнат или оценен по-ниско от останалите хора. Следователно той винаги е свързан с мнението на другите, с тях са свързани и неговите възходи и падения. Той прилича на човек, живеещ във вражеска страна; в неговия характер се развиват черти като недоверие, завист и самовлюбеност.“ – Алфред Адлер

Смелостта на едно дете е необикновена сила, която се проявява не само в действията му, но и в способността му да бъде искрено.

Често се смята, че децата лъжат, за да избегнат наказания или неприятни ситуации, но колкото по-смело е едно дете, толкова по-малко ще изпитва нужда да лъже. Смелостта не е просто физическа храброст – тя включва и емоционалната сила да приемеш последиците от собствените си действия, да застанеш зад думите си и да признаеш, когато си сгрешил.

Едно смело дете се възпитава в среда, в която се цени истината, дори когато тя е неудобна или болезнена. То расте с увереността, че признанието на грешките му няма да го унищожи, а напротив – ще му помогне да научи ценни уроци.

В този смисъл, смелостта е предпоставка за честността. Когато детето знае, че грешките са част от процеса на израстване, то е по-склонно да бъде открито и да не прикрива своите постъпки с лъжи.

Децата, които развиват смелост, са склонни да се изправят срещу страховете си, включително и страха от наказание или неодобрение. Те разбират, че истината често води до трудни разговори, но тези разговори изграждат доверие и взаимно уважение.

Лъжата, от друга страна, е често начин за избягване на тези трудности. Ако едно дете се научи да бъде смело в своите действия и думи, то ще осъзнае, че истината носи свобода и спокойствие, докато лъжата поражда още повече усложнения и тревоги.

Когато едно дете е смело, то е уверено в себе си и своите възможности. Увереността му позволява да изразява себе си открито и без страх от отхвърляне.

Децата, които лъжат, често го правят от несигурност и страх – страх да не бъдат наказани, да не загубят уважението на възрастните, да не разочароват. Смелостта, обаче, ги освобождава от този страх, защото те разбират, че са ценени не само заради своите успехи, но и въпреки грешките си.

Смелостта е неразривно свързана с развитието на личната отговорност. Децата, които са насърчавани да поемат отговорност за действията си, са по-склонни да бъдат честни. Те разбират, че всяко действие има последствия и тези последствия са част от израстването им като личности. Честността е резултат от това осъзнаване, а не просто средство за избягване на конфликт.

Смелостта е ключов фактор в изграждането на честност у децата. Колкото по-смело е едно дете, толкова повече ще е способно да поеме отговорност за действията си и да говори истината, дори когато това е трудно.

Смелостта му да бъде открито пред себе си и другите го освобождава от нуждата да лъже, защото то разбира, че истината, дори болезнена, е пътят към личното развитие и доверие.

Самочувствието на детето и неговата лична смелост са най-голямото му щастие. Смелите деца по-късно няма да очакват формирането на съдбата си отвън, а ще го постигнат със собствените си сили.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Невротикът непрекъснато живее съобразно получените шамари – АЛФРЕД АДЛЕР