.

Дали аз закъснях или времето бързаше?
Дали аз закъснях или всичко бе сън?
Отшумя като приказка, каквото ни свързваше.
Отшумя като празничен звън …

Край реката редят се, редят се тополите,
побелели от първия сняг.
Аз не чакам за среща, аз не чакам, но моля те,
ти да минеш по другия бряг.

Край реката редят се, редят се тополите,
побелели, побелели от първия сняг.
Аз не чакам за среща – не чакам, но моля те …
О, моля те – ти да минеш по другия бряг.

И тогава на моста ще бъдем пак двамата.
Ще си спомниме всичко отново за миг.
Ще се срещнеме с погледи, скрити през рамото
и ще тръгнем по своя път сами.

/музика Христо Ковачев и Кирил Маричков,
текст Симеон Стоянов/

Група Щурците е създадена в София през 1967 г.

Първоначално, през онази есен, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“ се срещат с Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“, идеята да създадат собствена група изглежда нереална и за самите тях.

Първото участие, за което си спомнят, е на студентския бал във ВИТИЗ по случай 8 декември, а през януари 1967 г. осъществяват и първите си записи – няколко инструментални пиеси и версия на „Песен без думи“ на The Shadows.

Но групата все още няма име и в младежко предаване по Първа програма на БНР е обявен конкурс за име сред слушателите. От многобройните предложения четиримата млади музиканти се спират на „Щурците“.

В документалния филм „Щурците – 20 години по-късно“ членовете на групата признават, че името „Щурците“ първоначално е идея на майките им, които са присъствали на техни репетиции.

От Концертна дирекция отказват да регистрират групата с това име, вероятно поради приликата с „Бръмбарите“, както погрешно по това време се е превеждало името на The Beatles, заклеймявана в България от тогавашния режим.

Конкурсът за име на групата в радиото е нарочно организиран, за да се преодолее тази пречка, като Кирил Маричков и останалите членове на групата молят свои приятели да гласуват за името Щурците.

През 1967 г. групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание – песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет „Димов“) получава първа награда на фестивала „Златния Орфей“, а впоследствие е обявена и за мелодия на годината в едноименния телевизионен конкурс.

През следващата 1968 година излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.

Популярността на групата непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 1980-те години. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят публиката.

Текстовете им са дело на някои от най-известните и талантливи български поети. В кариерата си групата има повече от 2600 концерта при препълнени зали, като през последните години момчетата и момичетата, които възторжено ги аплодират, не биха могли да имат спомени за началото, поради простата причина, че по онова време още не са били родени.

През 2013 г. групата загуби своя китарист – непрежалимия Петър Гюзелев, който до последния си миг не спираше да говори, мисли и пише музика и да отправя послания като това:

„Направете живота по-добър, включете се в промяната на света, не гледайте само личните си интереси, подайте ръка на нуждаещи се.“