.
Василий Кандински е един от най-значимите и влиятелни художници на XX век, считан за пионер на абстрактното изкуство. Роден на 16 декември 1866 г. в Москва, Русия, Кандински израства в семейство, което цени културата и изкуствата. Още от ранна възраст той проявява интерес към музиката и живописта, но първоначално се насочва към изучаване на право и икономика. След като завършва Московския университет, Кандински работи като преподавател по право, но през 1896 г. решава да се посвети изцяло на изкуството.
Премества се в Мюнхен, Германия, където започва да изучава живопис и се присъединява към художествени среди, които стимулират неговия уникален подход към изкуството. Кандински е силно повлиян от музиката, особено от композитори като Рихард Вагнер и Арнолд Шонберг, които експериментират с нови форми и хармонии. Тази връзка между музика и визуално изкуство става основа за неговото творчество, като той разглежда картините си като визуални симфонии.
Кандински е един от основателите на движението Синята езда (Der Blaue Reiter) през 1911 г., което обединява художници с интерес към духовното в изкуството. Той публикува влиятелната си книга За духовното в изкуството (1911), където описва теорията си за абстрактното изкуство като средство за изразяване на вътрешния свят на художника. Той вярва, че цветовете и формите имат душевни и емоционални значения, които могат да говорят директно на зрителя, без нуждата от реалистични образи.
След Първата световна война Кандински се връща в Русия, но разочарован от политическите промени, напуска страната през 1921 г. и се установява в Германия. Там той става преподавател в прочутата школа Баухаус, където развива теориите си за геометричните форми и тяхното влияние върху човешката психика.
След затварянето на Баухаус от нацисткия режим през 1933 г., Кандински се премества в Париж, където продължава да твори до смъртта си през 1944 г.
Творчеството на Василий Кандински представлява революция в изкуството. Той е първият художник, който напълно се отказва от фигуративността, създавайки първите абстрактни композиции. Неговите произведения вдъхновяват поколения художници и поставят основите на модернизма.
Цветът е силата, която директно влияе на душата.
Изкуството е дъщеря на времето и майка на нашите чувства.
Музиката е ключът към разбирането на абстракцията.
Целта на изкуството е да събуди душата, а не да угоди на окото.
Изкуството не е копие на реалността, а нейно духовно отражение.
Дълбочината в изкуството идва от тишината на мисълта.
Формата не е цел, а средство за изразяване.
Красотата е в хармонията между формата и съдържанието.
Съвършенството в изкуството не е в завършеността, а в искреността.
Геометрията е езикът на Вселената.
Изкуството трябва да създава мост между миналото и бъдещето.
Силата на изкуството е в неговата способност да внесе светлина в тъмнината.
Художникът не следва правила; той създава нови светове.
Създаването на изкуство е като молитва – акт на свързване с духовното.
„Москва“
„Страшният съд“
„Музи“
Мурнау, Дорфщтрасе, 1908
Вижте още: Понякога красотата е скрита в най-неочакваните места – АНРИ ДЬО ТУЛУЗ-ЛОТРЕК