.

Да си индивидуалност в този свят е най-голямата смелост. За да бъдеш индивидуалност, имаш нужда да стъпиш на възможно най-голямото безстрашие. Няма значение, че целият свят е против мен. Това, което е важно, е, че моят опит е валиден. Аз не гледам числата, броя на хората, които са с мен. Гледам валидността на моя опит – дали просто повтарям думите на някой друг като папагал, или източникът на моите думи е собственият ми опит. Ако е собственият ми опит, ако е част от моята кръв и плът, тогава и целият свят да е на обратното мнение, тогава пак аз съм прав, а те грешат. Това е без значение, аз нямам нужда от техните гласове, за да се чувствам прав. Само хората, които носят мненията на другите, имат нужда от тяхната подкрепа.“ – Ошо

Красотата привлича и завладява. Обичаме приятни лица, атлетични тела и усмивки, които радват сърцата ни.

И все пак, въпреки че физическото привличане притежава неоспорима мощ, е добре да подчертаем и важната роля на харизмата – без нея красотата е куха и празна, защото в действителност онова, което наистина побеждава, е отношението на човека към живота.

Автентичната красота винаги започва с пълното ни приемане. Именно в автентичността се крие огромната сила на съблазняването, защото когато сме истински, когато се познаваме и се приемаме – такива, каквито сме, ние действаме с увереност и твърдост.

Живеем в общество, в което всичко е с кратък срок на използване, а консуматорството ни налага ритъм, който често не е по силите ни.

Зигмунт Бауман определя тази тенденция като течно общество, съставено от крехки човешки отношения.

Всичко тече твърде бързо и се изплъзва от ръцете ни, защото ние не се стремим да го задържаме – консуматорските ни очи вече търсят други нови и красиви обекти.

Всеки, който се фокусира само върху външния си вид, е осъден на някакъв вид „програмирано остаряване“.

Неговият активен живот ще бъде кратък, само докато трае младостта му, след което ще остане с вътрешната си празнота, ниско самочувствие и абсолютната зависимост от чуждите мнения.

Ето по тази причина красотата трябва да бъде нещо повече от физическа опаковка. Тя трябва да бъде отношение към живота.

Красотата на автентичните хора

Има хора, които сякаш са обвити в загадъчност. Гласът им е спокоен и мил, сякаш никога не се ядосват и не бързат. Погледът им е внимателен и мъдър, способен да чете жестове и мисли.

Има такива, които не са с хармонични лица, нито с атлетични тела, но въпреки това са обаятелни. На какво се дължи това?

Тези хора са решили проблема с несигурността си, наясно са с недостатъците си, постигнали са мир със себе си.

Да бъдеш красив е нещо, което получаваш от своите гени, но автентичността, която излъчва тази привлекателност, която наистина може да плени сърцето, е нещо, което научаваме през годините и на което се наслаждаваме, когато го намерим.

Всички ние имаме своите слабости. Някои от нас се притесняват, че са с няколко килограма по-тежки, отколкото им се иска да бъдат, други – от появилите се бръчици по лицата им, трети – от носа, който никога не са харесвали…

Силата на тези недостатъци и влиянието, което оказват върху живота ни, зависят от нас. Деактивирайте способността им да ви ограничават и унижават.

Приемете себе си напълно такива, каквито сте, и вървете смело напред.

Бъдете над всички останали, над всеки коментар, обида или слух. Вие сте повече от тези думи.

Вие сте вашето отношение, сила и способност да бъдете щастливи. И знайте, че красотата расте с възрастта, защото тя е отражение на непрекъснато задълбочаващите се познания за самите нас.

източник: psychology.framar.bg