.

Слободан Симич е роден на 22.08.1963 г. в Ужице, западна Сърбия. Медицина учи в Нови Сад и Белград, където се дипломира през 1990 г., специалист по психиатрия е от 1997 г. и по съдебна психиатрия – от 2010 г. Живее и работи като психиатър в Белград.

Носител е на повече от 20 литературни награди. Издал е повече от 10 авторски книги с разкази и афоризми.

Член е на Сдружението на сръбските лекари, на Сръбската лекарска камара, на Управителния съвет на Фонд „Радое Доманович“ и е председател на Белградския афористичен кръг.

Бих искал още да говорим за демокрацията. Но надзирателят казва, че свиждането е приключило.

Лесно се познават зависимите от властта. Това не се лекува.

Имаме проблем с раждаемостта. Родиха се много глупаци.

На нас не би ни била нужна Тайна вечеря. У нас Христос щяха да го предадат още на закуска.

Всеки народ трябва да има право на самоопределение чак до пълно самоунищожение.

Отчитайки качествата на пълководците, загиналите не са чак толкова много.

Престъпници приемат закони. Това е съвършеното престъпление.

Не трябва да изпадаме в паника. Вече е късно.

Абсурдът отиде твърде далече. Стана обществен строй.

Свободно! Сега ще ви говоря за демокрация.

Не се страхувайте от отмяна на Конституцията. Никой няма да забележи това.

Който свикне с мрака, възприема дневната светлина като диверсия.

Теоретически ние сме добре подковани, а практически – вече оседлани.

Откогато започнах да си говоря сам, разбрах защо никой друг не го прави.

Направиха всичко, за да не правят нищо.

Веднъж се живее. Затова е толкова скъпо.

Няма с какво да живеем. За щастие няма и защо.

Посрещнаха ни с хляб и сол. Солта слагаха в раните.

В нашите села не само няма проблеми, но няма и никой.

Мислите, че ще падне правителството? Като че ли може по-ниско?

Надмина Робин Худ. Краде и от богатите, и от бедните.

Когато страната изнася ум, всичко останало се внася.

Трябва спешно да се ограничи свободата на движение. Всички заминават!

Дайте ни гласа си. Мнението си го задръжте.

Никой не прави нищо. И това правят всички.

С нас няма да се заблудите. Ние не вървим наникъде.

Лесно му е на Запада. Неговата мафия е в подземния свят.

Аз съм дребен крадец. Безпартиен.

Болните нe трябва да постъпват в болница. По-безопасно е, отколкото да се лекуват.

Демокрацията трябва да влезе през задната врата. На парадната има полицейски кордон.

Искате да ви нахраня! Аз съм премиер, не съм сервитьор!

Вие престъпник ли сте, или политик? Не мога да ви видя добре от бодигардовете.

Няма нужда да се изкарват танковете на улицата. Те изглеждат така, сякаш танковете вече са минали.

Който са побърка в колективната лудост, значи е добър колективен играч.

Най-лесно е да оставиш следа в историята, когато калта е до коленете.

Нашата пустиня е специфична с това, че и тя се управлява по закона на джунглата.

Да бъдеш глупак не е достатъчно за политическа кариера. Трябва да си и устат глупак.

Където мненията се променят за една нощ, там не чакат зората.