.

За да бъдеш себе си, трябва да си някой.

Ако си без гръбнак, не излизай от кожата си.

Бъди алтруист – уважавай егоизма на другите.

Вече и в лабиринтите има окачени табелки „Блуждаенето е забранено!“.

Джуджетата най умеят да препъват — това е тяхното ниво.

Железни хора — изобщо не чувствуват веригите като чуждо тяло.

Животът се върти в кръг, все по-близо до гърлото.

За да достигнеш до извора, трябва да плуваш срещу течението.

Има фабрики за гении, но не им доставят суровини.

Имаше чиста съвест — никога не беше я употребявал.

Историята е съвкупност от факти, които не е трябвало да бъдат.

Когато в сълзите паднат няколко капки кръв …как става розово.

Където смехът е забранен, обикновено не дават и да се плаче.

Липсата на мисъл убива. Другите.

Мислите на някои хора са толкова плитки, че не стигат даже и до собствените им глави.

На джуджетата трябва да се кланяш ниско.

Навремето и вечността е била по-трайна.

Не се бори със себе си — ще загубиш.

Ние обичаме нашият вътрешен глас да идва отвън.

Не съм съгласен с математиката. Сумата от нули е страшна величина.

Неосъществените дела предизвикват катастрофална липса на последици.

Някои искат да разбират това, в което вярват, а други — да повярват в това, което разбират.

Прозорецът към света може да се затули и с вестник.

Произведението говори само за себе си, ако има на кого.

Спрете Земята! Искам да сляза!

Хора, обединявайте се! Вижте: нулата е нищо, но две нули вече значат нещо.

Щом куца, значи върви.

Разголените жени интелигентни ли са?

Има ли право човек да се смята за автор на нежелани мисли?

Всички хора са актьори. Откъде да се вземе за всички репертоар?

Достатъчни ли са думите, за да бъдат наситени всички усти?

Винаги се боя от тия, които настояват за власт над душата. Какво правят с тялото?

Обичам човека. Никога не бих го създал.

Какво друго ни задържа на земята освен земното притегляне?

Мнозина от моите приятели ми станаха врагове, мнозина неприятели се сприятелиха с мене, а равнодушните ми останаха верни.

Забелязал съм, че хората обичат такива мисли, които не ги принуждават да мислят.

Не понасям мизантропите, затова отбягвам хората.

Предпочитам надписа „Вход забранен“ пред „Изход няма“.

Мисля, че някои владетели биха отрязали ръцете на поданиците си, ако не им бяха потребни за ръкопляскане.

Кога се поражда песимизмът? Когато се срещнат два различни оптимизма.

Какво е деформирало лицата им? Може би надутите думи.

Страшно е да плуваш срещу течението на нечиста река.

Внимавайте с драматизирането на живота! А ако се намерят по-добри изпълнители за вашата роля?

Помнете, когато дяволът желае да ритне някого, никога няма да го ритне с конското си копито, а с човешки крак.

Ако искаш да прикриеш лицето си, излез гол.

С шапка на шут не можеш да се кланяш.

Помнете: цената, с която се заплаща за свободата, се намалява при по-голямо търсене!

Можеш да се намериш на дъното, без да си достигнал дълбочина.

Не ходи по изтъркани пътища – ще се подхлъзнеш!

Полският писател Станислав Йежи Лец е роден на 6 март 1909 г. в Лвов, в семейството на полско-еврейски ексцентрици, които впоследствие се обръщат към протестантизма.

Преди Първата световна война семейството се преселва във Виена, където малкият Станислав получава първоначалното си образование.

Завършва право през 1933 г. в Лвовския университет, основан през 1661 г. от крал Ян II Кажимеж. Пише и публикува поезия. Счита, че поезията и политиката са неделими.

През 1939 г. публикува два тома сатира. След окупирането на Полша от Германия е арестуван и прибран в Тарнополския концлагер. Успява да избяга и е заловен, но като интелектуалец е пощаден при разстрела на останалите бегълци.

По-късно се присъединява към Армия Людова. След победата е бил културен аташе на посолството на Полша във Виена. Продължава да пише и публикува книгата „Разходката на циника“.

През 1950 г. поради несъгласие с тоталитарния режим в Полша, се премества в Израел, заедно със съпругата, сина и дъщеря си. Две години по-късно се връща във Варшава, където продължава да пише, но полските власти го наказват, като многократно забраняват да се публикуват негови творби. Въпреки това той издава четири книги поезия и сатира. Умира на 7 май 1966 г. във Варшава.