.
Мъдростта на ориента:
Ако не разклатиш дървото, няма да ядеш плодове.
С гледане ако се ставаше майстор, кучето касапин щеше да стане.
Бедността е риза от огън.
Бог е дал уста на глупаците да ядат, а не да говорят.
Богатството е слуга на умния, господар на глупавия.
Бялата овца може да роди и черно агне.
В село с много петли късно съмва.
Вместо да отваряш уста отвори очи.
Вратата на кръчмата е вратата към ада.
Всеки чака своя сезон: сладоледаджиите – лятото, а въглищарите – зимата.
Гладна уста срам не знае.
Гладният вълк даже и на лъва ще посегне.
Глупавият дал, хитрият изял.
Глупавият приятел е по-лош от умния враг.
Да дойдеш зависи от теб, да си идеш – от домакина.
Да събереш дяволите е лесно, да ги разпръснеш е трудно.
Докато не падне нощта, звездите не се виждат.
Един достоен човек заради едно парче кокал себе си на куче няма да направи.
Жената си който бие, главата си бие.
За петел, който пее не на време, казват, че носи нещастие.
И водата спира да тече пред силата на Истината.
И малкият хълм се мисли за планина.
И от леда има по-студени думи.
И през най – високата планина има проход.
Изкарали умовете на пазара, всеки пак своя ум си купил.
Когато вълкът остарее, става за подигравка на кучетата.
Който не храни котка, храни мишки.
Краищата гледай, платно като вземаш; майката гледай, момиче като вземаш.
Лудият и богатият каквото си щат, това правят.
Много приказки без лъжа и много пари без грях не може.
На богаташа и петелът му снася.
От всичко най-новото, от приятелите – най-стария.
Отиващият в ада спътници си търси.
Ръката, която не можеш да извиеш, я целуваш.
Те не го искат в селото, той пита за кметовата къща.
Този, който яде, когато стомахът му е пълен, си копае гроба със зъби.
