.
Уди Харелсън е роден на 23 юли 1961 г. в Тексас. Детството му по никакъв начин не може да се нарече обикновено.
Баща му Чарлз, професионален наемен убиец, е осъден на доживотен затвор за убийство на федерален съдия. Получава доживотна присъда и влиза в затвора, когато Уди е едва на 7 години. Майка му отглежда тримата си сина сама.
В детството си Харелсън страда от дислексия и хиперактивност. На 22 години завършва актьорско майсторство в Hanover College и заминава за Ню Йорк, за да се опита да направи кариера. И успява.
За първи път се жени на 24 години, но само след няколко месеца се развежда. На 47 се жени за бившата си асистентка и двамата имат три деца.
Признава, че е бил пристрастен към секса. Сериозен активист е и една от каузите му е легализирането на марихуаната. Освен това е екоактивист и веган, не яде захар, а къщата му функционира само със слънчева енергия.
Веднъж един фотограф на клюкарско издание си получава заслуженото, а когато по-късно питат Уди защо го е ударил, той отговаря: „Помислих го за зомби!“ Култов отговор, измислен между другото от Пол Макартни, голям приятел на Харелсън.
Колегата му Уесли Снайпс казва за него: „О, да, трябва да ви кажа, той има принципи и морал! Какви точно, не знам. Но е добър. Ако щете вярвайте!“
Любимата му будистка мъдрост е „Пътят на излишъка води до двореца на мъдростта“.
Не е важно с кого искаш да прекараш петък вечер. Важно е с кого искаш да прекараш цялата събота.
Няма нищо лошо в това хората да ти казват, че си велик. Лошо е само ако им повярваш.
Най-голямата надежда, която имам за себе си – да бъда там, където съм.
Какво толкова направих в предишния си живот, че съм така щастлив в този?!
Глупаво е да мисля, че в рая ще живея по-добре, отколкото сега.
Възрастният човек е дете с много слоеве по него.
Когато си знаменитост, можеш да останеш дете колкото си поискаш, защото получаваш всичко, което пожелаеш, веднага. Сладка работа! Защо да отказваш?! Ти просто искаш още, и още… Защото е невероятно хубаво!
Мисля, че съм чудесен пример за децата си – какво не трябва да правят.
Да се занимаваш със спорт никога не е излишно. Но по-добре е да го разбереш сега, а не в момента, в който тлъстото ти, задъхано тяло го гонят половин дузина зомбита.
Не вярвам в политиката. Би могло да се каже, че съм анархист. Мисля, че хората могат да се грижат сами за себе си.
Библията е само документ, чрез който се контролират хората.
Комедията е единственият начин да се отправи сериозно послание.
Ненавиждам славата. Кучката страда от раздвоение на личността.
Бях в едно такси и се заговорихме за живота с таксиметровия шофьор и той каза: „Хаосът и творческите сили вървят ръка за ръка. Ако загубиш един процент от хаоса си, губиш своята съзидателност.“ Аз му отговорих, че това е най-брилянтното нещо, което съм чувал. Трябваше да го чуя преди години.
В седми клас трябваше да напиша доклад за околната среда и застрашените видове. Трябваше да е само няколко страници, а аз написах почти 50. Винаги съм имал силна връзка с природата – нещо, което си мисля, че всички ние имаме някъде дълбоко в себе си.
Ако се вземе предвид самоубийственото поведение на някои хора, храненето им вероятно е на първо място сред свързаните с него фактори. Казано с други думи, пътят към гроба минава през устата.
Непреработваната храна е най-добрият източник за зареждане с чиста енергия. Ние обръщаме такова внимание с какво гориво зареждаме колата си, с какво масло. Това ни вълнува понякога повече от горивото, което търсим да внесем в тялото си. А свежото е именно по-чисто гориво.
Опитвам се да не изнасям повече проповеди по отношение на храненето. Правех го преди, защото виждам толкова много хора да се хранят с лайна. Сега вече просто оставям хората да усетят енергията и силното ми присъствие.
Смятам, че върша добра работа като актьор и че съм помогнал на някои хора. Не си струва да се безпокоя, че вижданията ми вероятно не се харесват на всички.
„Убийци по рождение“ е неразбрана романтична комедия.
Даже тези велики събития, които още не са се случили, ще останат някога просто във вчерашния ден.
Обичам да плача. Но като плача, не обичам да го демонстрирам пред другите хора. Просто искам да се разцепя на две, да се разпоря и излея всичко навън.
Винаги подозирай тези, които скриват очите си по време на разговор.
По принцип нямаме най-добрите механизми за справяне с гнева. Казват ти „Брой до 10“. Е, когато някой те ядоса, какво правиш? Вероятно не започваш да броиш до десет и да дишаш дълбоко.
Моето послание е просто. То е за съпричастност. Лудостта в света вече е извън контрол и затова е нужно да осъзнаем, че всички сме свързани. Нужно е да поне да опитаме да живеем в хармония.
с Деми Мур
с Къртни Лав
с Джулиет Луис