.

Джина Лолобриджида е италианска актриса, фотожурналистка, скулптор и писателка, чийто живот и творчество бележат историята на 20-ти век.

Родена на 4 юли 1927 г. в Субиако, Италия, Лолобриджида прекарва детството си в бедност. Втората световна война я застига едва 16-годишна, но тя не се предава. След войната се мести в Рим, където печели трето място на конкурса „Мис Италия“ през 1947 г., а години по-късно е коронясана за „Най-красивата жена в света“.

Красотата ѝ е зашеметяваща, но истинската ѝ сила се крие в таланта и целеустремеността. Дебютира в киното през 1949 г. и бързо се превръща в една от най-търсените актриси в Италия.

Филми като „Фанфан Лалето“ (1952), „Парижката Света Богородица“ (1956) и „Соломон и Савската царица“ (1959) я издигат до звезден статут не само в Италия, но и в целия свят.

Лолобриджида не е просто красива жена. Тя е надарена с изключителен актьорски талант, който ѝ позволява да пресъздаде на екрана образи, изпълнени с емоция, страст и неповторима женственост.

Освен в киното, тя се изявява и в други области. Нейните фоторепортажи от войната във Виетнам и срещите ѝ с Фидел Кастро я превръщат в емблематична фигура. Занимава се и със скулптура и писане, оставяйки траен отпечатък и в тези сфери.

Известна е със своята вражда със София Лорен, друга икона на италианското кино. Джина често казваше: „Лорен играе селянки. Аз играя дами.“

През 2013 г. е удостоена със звезда на Алеята на славата в Холивуд. Същата година тя продаде колекцията си от бижута и дари близо 5 милиона щатски долара от продажбата в полза на изследванията за терапия със стволови клетки. 

Джина Лолобриджида си отиде от този свят на 16 януари 2023 г., на 95-годишна възраст, но завинаги ще остане в историята като една от най-великите актриси на италианското кино, символ на красотата, таланта и женствеността.

Жената на 20 е като лед, на 30 се затопля, а на 40 е много гореща.

Жената е със 7 години по-млада от това, в което я убеждават нейните приятелки, и с 5 години по-възрастна от това, в което я убеждават мъжете.

Всички сме родени да умрем – разликата е в интензивността, с която избираме да живеем.

Човек остарява тогава, когато не се занимава с нищо. Аз съм винаги заета – снимам, правя скулптури, музицирам, слушам песента на птиците. Навярно в това е тайната на вечната младост.

Жените по-лесно признават своите грешки, заради това ви се струва, че грешат по-често от мъжете.

Страхувам се от журналистите. Според мен, те дават интервюто за печат още преди да са се срещнали с мен. Сами си задават въпросите и сами си отговарят.

Любовта е най-добрата козметика.

От многото знаменити мъже, които са ме обичали, нито един — подчертавам, нито един не ми е предложил брак. Защото в жената мъжете ценят не красотата, а покорството и смирението. Това аз не мога да им предложа.

Да живееш в миналото означава да загубиш връзка с реалността.

Моят жизнен опит показва: богатите мъже са скръндзи.

В киното трябва да се показва сърцето, а не бюстът.

Едновремешното кино беше по-интересно, защото хората имат нужда да мечтаят, да гледат нещо красиво. В онова, което се правеше навремето, имаше много вдъхновение. После филмите се измениха успоредно с прогреса, с технологиите. По-важна днес е техниката във филмите, а не историята, сюжетите. Техниката би трябвало да се поставя в услуга на историята, а не обратното.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Характерът е най-важната част от красотата – СОФИЯ ЛОРЕН