.
Любовта е пределът на антисетивността. Тя е плетеница от най-нежните и лекуващи думи. От най-болезнените писъци в сърцето ти.
Тя лекува уморените ни вени от живота.
Тя е пожар, който може да опустоши света.
Или цунами, което може да разкрие нов свят.
Тя променя кожата – изгаря от целувките или се лекува от тях.
Любовта носи черен шал и те гледа със сиви очи.
Любовта има нокти, които разкъсват гърлото ти.
Любовта удря през устните и целува по миглите.
Тя прокарва пръсти по гърба и го прави по-нежен. Или вкаменява кожата ти за всички други хора.
Любовта носи еликсири, но и лепило, с което залепя пръстите ни.
Любовта е най-озверялата кучка, която прегръща най-истински сърцата ни.
Любовта е пиявицата на емоционалната ни левкемия.
Тя има зъби, които захапват душата ти и я влачат по най-красивите поля.
Любовта може да разпилее сърцето ти по чаршафите на най-самотното легло.
Любовта има силата да изкорми гръкляна ти, докато го целува.
Да погали косите ти и за миг да побелеят.
Да те свлече съсипан на земята и да прави страстен ceкс с теб.
Да напълни очите ти с два океана и да пие сълзите ти с целувки.
Да рисува с пепелта ти и да плаче на гроба ти.
Любовта може да бъде видение с цялата си реалност.
Да счупи прегръдките ти в най-красивия танц.
Тя вакуумира световете; разкъсва ги и върху теб започва да вали най-красивия сняг, който сковава сълзите ни.
Тя е адско изчадие с бели дрехи; райска кралица с черно наметало.
Тя е единственото нещо, с което може да загорчи в очите ти и да издере скулите ти.
Това е отровната красота на света.
Най-силният лек за най-неизлечимите рани в душите ни.
Това е дъжд, който вали в пустинята.
И пустиня, която вали върху океана.
Любовта е Кобрата на живота ми.
Ще разтварям отровата й със сълзите си, за да я направя лек.
Любовта е моята майка, която се прави на безчувствена мащеха.
Любовта има сърце, чиято половина нося в ръцете си.
Втечнява ставите ми; изгаря кожата ми; преобръща сърцето ми;
посивява очите ми.
Любов, ще изтръгна сърцето ти,
докато го целувам.
Из „Дневниците. Страници от Рая.“
