.
Който обича, може да вярва много дълго време, че отсрещната страна отвръща със същото и дори да се вкопчи във връзката, надявайки се, че в крайна сметка ще успее да отговори на очакванията на партньора си. Струва му се, че все пак ще успее да го постигне и че заедно ще имат мечтаното щастие.
Но, понякога, обектът на любовта отдавна е дал да се разбере, че няма такъв шанс.
А в тази връзка е инвестирано много. Много време и усилия са изразходвани в опити за доказване и победа. В даден момент обаче неминуемо идва прозрението, че всичко това е било напразно.
Страшно е да си го признаете. Страшно е да направите крачка не в определената и поддържана досега посока, а точно в противоположната.
Не трябва да се страхувате да загубите онези, които не се нуждаят от вас, които си живеят добре без вас.
Какво точно поражда страх?
Страшно е да загубиш, да. Само че, какво и кого да губите?
Връзка, която така или иначе не съществува? Човек, който гради живота си без вас и дори не мисли да ви пусне в него?
Отлично усещате дали сте обичани или не.
Просто не искате да си признаете. Отговорът не ви харесва. Само че, рано или късно е време честно да се изправите пред себе си и да не криете какво наистина се случва.
Повечето от тези, които дълго и упорито са търсили нечие внимание, отлично разбират как стоят нещата в действителност.
Нехаресването, както и любовта, е видимо, усеща се, разбираемо е и не е никаква тайна.
Просто признайте очевидното пред себе си. Отначало е много трудно, но после идва лекотата от освобождаването.
Безразличието от страна на любимия човек е основателна причина да се дистанцирате.
Защото постоянството е опит в името на цел, когато има положителна динамика.
Упоритостта е неразумно източване на жизнените ви ресурси в името на цел, която не съществува. Защото няма ние, а само две отделни личности.
Любовта е любов, но е важно да я оцените с рационализъм и благоразумие. Дали са ви да разбере, че не сте необходими. Време е да сложите край.
Вкопчвайки се в това, което не е любов, вие се обезценявате.
Да, може би не всичко е загубено. И някой ден вашият любим ще ви погледне с други очи. Възможно е, но определено няма да постигнете това с досегашните си методи.
Вероятно вече сте се обезценили. Стъпките ви не се забелязват, не ви смятат за достойни, не се страхуват да ви загубят.
Сега е моментът да разхлабите хватката си и просто да продължите да живеете живота си.
Време е да промените центъра на вашата Вселена.
Защото изведнъж се оказва, че центърът на вашата лична Вселена е определен човек? Не забравяйте, че вие сте главният герой в живота си.
Изградете го си въз основа на себе си и вашите интереси.
източник: happy-woman.bg