.
Любовта на мъжа към жената е като тиха, но неуморима река, която вечно търси пътя си към океана. Тя е не само желание, не само страст, но и едно почти невидимо благоговение, което изгрява в миговете, когато думите не са достатъчни, а погледите се срещат без усилие. Любовта на мъжа към жената не е просто чувство; тя е преклонение, тя е дълбоко разбиране и едновременно с това – безмълвно чудо.
За мъжа, любовта към жената е търсене на съвършенство в един несъвършен свят. Неговата душа е тъкан от противоречия – смелост и страх, сила и нежност, гордост и покорност. Той е едновременно господар и слуга в своето сърце, защото пред нея, любимата, той не може да бъде нищо друго, освен искрен. Тя е неговото отражение, неговото вдъхновение, неговото спасение, и дори когато не го разбира, той продължава да я търси, да я обожава, да изплита нежните нишки на своето съществуване около нейната изящна фигура.
Любовта на мъжа към жената е като есенен вятър, който галено се провира през косите ѝ, докосва я с тихо трептене, но никога не я притиска. Той се страхува да не я изгуби, а същевременно иска да я види свободна – да блести като звезда, която само той може да съзерцава в дълбоките нощи на своето самотно вдъхновение. За него тя е и цвете, и огън, и сила, и утеха. Тя е пътят му и крайният му пристан, тя е началото и краят на неговото търсене. Мъжът я обича така, сякаш тя е отговор на въпрос, който отдавна го измъчва – въпрос за смисъла на всичко съществуващо.
Когато погледне в очите ѝ, той вижда себе си – но един по-добър, по-истински образ. Защото в нейните очи, той открива и своите силни страни, и своите слабости. Тя го кара да иска да бъде по-добър, по-мъдър, по-любящ. Тя му напомня, че животът не е просто бърз поток от дни и нощи, а една величествена симфония, която само истински влюбените души могат да усетят. И колкото и да я обича, той знае, че не може да я притежава – тя е свободен дух, ангел от плът и кръв, когото може само да обгърне с обич и благодарност, че съществува.
Любовта на мъжа към жената е смелост и отдаденост – тя е обещание, че ще я закриля и ще остане до нея, дори когато светът се разпада около тях. В свят, където всичко е мимолетно и преходно, любовта му е като здрав мост, изграден от всеки негов трепет, от всяка негова мечта. За него тя е поезията в дните му, музиката на дъжда, светлината в края на тъмнината.
О, тази любов, така крехка и същевременно силна, така плаха, а в същото време мощна! Тя е като птица, която разперва криле в откритото небе, без да се страхува от ветровете. Защото в края на краищата, любовта на мъжа към жената не е нищо друго, освен стремеж към безсмъртие – към това да остави следа в сърцето ѝ, да ѝ подари своята вечност.
И ако един ден, когато дъхът му секне, тя все още пази неговия образ в сърцето си, той ще знае, че е изпълнил мисията на своята душа.
автор: Виктор Роган
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Когато има любов, може да се преживее и без щастие!