.
исках да останем
под каменните стени на храма
прощалния пожар на залеза
в преплетените клони
(пръсти побелели от стискане)
здрачът се съсири до непрогледно черно
(логично)
I. Ритуалният танц на босите ти нозе в центъра на огъня, който запалих за нас
ноктите ти са начупени
кървиш
стъпкани въглени
стонове в кръвта
яростни
безпаметни
обръч главни
като заплаха
разпръснат ребус
пулсиращо червени, непосилно горещи сърца, прогорили черните черупки
от страх
II. Свита като малко топче в извора на живота ми
гола
черно мънисто в дланта
белег в сърцето
капка отрова
спомен
рана в мозъчната кора
къс стъкло в гледеца на окото
водите галят голата ти кожа и мълчат
подкопават корените за да се съберат отново
(след теб)
III. Нежни погледи под спуснати ресници, изпуснати докосвания раждат цветето на любовта
скрито от пороя на желанията
невидяно
то руши тежките стени на страха
цветовете му обагрят всеки миг
всеки жест
ирисите на очите
корените му плъзват по артериите
пият сок от алените капиляри в очите
по връхчетата на пръстите
Откъснеш ли цветовете му те разцъфтяват отново
алени
тежки от лепкав нектар
като огън
следа към престъпление
момичешки устни
дъх
парфюм
като плесница
в очите на другите
Откъснеш ли стъблото му то се задавя и раната повръща отрова-нишка зловонна слюнка; змия с откъсната глава
тогава коренищата изплюват нови стебла
трънливи от ревност
черни от желания
жилави
слепи
като обгорели ръце
като вени
криволичещи и пулсиращи от страх
плевели
Изтръгнеш ли ги, като найлонови нишки корените прогарят капилярите
нараняват дълбоко всяка най-мъничка клетка
плъзват като пипала във всеки поглед
всеки жест
превръщат се в зов
разклащат пиедестала на сърцето
превземат стъпките
мозъка
и изгниват в кръвта
но остават късове
мутирали мисли
напрегнати до безчувственост сетива
