.
Аз всичко съкруших, до сетнята мечта в сърцето,
и всичко угасих, до сетнята звезда в небето:
сред тишина и мрак политнах сетнем към леглото,
разтласкал вече с крак руини от добро-и-злото.
И рекох: сетен мра. Но ей продума в тишината,
ти, майчина любов, и ей застана в тъмнината
неспомнена пред мен: глава изправих в изненада,
повгледах се смутен и леден ужас ме облада.
Аз всичко съкруших, но ето всичко оживява
вдън твоите очи — и тям живее в глъбините;
аз всичко угасих, но ето всичко засиява
от бликнали лъчи, на твоя поглед от лъчите.
Аз с мисъл те допрях — и пулса ти навеки бие:
лицето ти видях, сърцето кой ще ми открие!…
На свет скрижал кивот за цялата вселена —
на смърт и на живот съзвучност, химна вдъхновена.
Аз всичко съкруших, но ти стоиш несъкрушима,
и всичко угасих, но ти блестиш неугасима:
загадка от гранит — по-непрозрачна от гранита,
и пламък страховит — и в пламък бездна страховита!
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Смъртта – ужасен призрак – ПЕЙО ЯВОРОВ