.

Като стана на 23, ще изляза от тялото си. Ще се къпя в бяла пелена и дъги, умът ми ще е празно дуло. Ще отчопля миналото, за да видя дъното през върха – те били са прави, тялото е жълтата кутийка от яйцата Киндер. Играчката съм аз.

Дотогава просто ще питам.

– Мамо, мамо, къде е тате? Защо само ти ме вземаш от площадката?
– Как да ти кажа, маме, няма да те лъжа. Бащите винаги обичат, но невинаги остават.

Мама ще отпие космическа глътка кафе, за да забрави. Прашното родилно, системите в главата ми и мъжете, треперливи под прозорците. Само нейната ваза – без роза. Ще си спомни, че не го обича. И тайно в главата ѝ ще затрепти Лили Йовнова:

„…дори и любовта да не остане,
ти не си мястото, от което си е отишла.“

– Мамо, мамо, защо небето е светло синьо, и розово, червено и бяло? Искам сняг през юли.

Калина обичаше въпросите и мразеше онези, които ги задават. Освен нея, изписаното вързопче, в което Бог е дестилирал цялата си нежност. Дете, което имаш всички сили да обичаш. Защитаваш до смърт, не повече.
Лазеше на две, а проговори на 1. Бавно изреченията си проправяха път през тънкото ѝ гърло, докато се разгънат в кохерентност. Тя питаше, цапаше, молеше, пееше, носеше рисунки на дървета, високата си кукла, гърлен смях, 240 заплетени букли. Вечер Калина ги решеше и четеше за трети път Пипи. Два зелени преливащи кладенеца при ломотещо преправяне на гласа. Тя щеше да чете, тя щеше да чете.

– Мамо, защо някои деца ме целуват, а други само проблясват с очи? – попита на 4 с правилно Р.
– Не всички обичат допира. Може би мечтаят за куклите ти отдалече. В живота ти ще има хора, които ще откажат да те пипнат, но в далечни проблясващи очи ще живееш най-дълго.
– Не знам как, но те разбрах. – Калина се сети за 5-те езика на любовта и как всеки изисква, но не пита кой е твоят. Ако не можеш да обясниш на дете приложна психология, не я разбираш. Да сменим първата част от изречението с шейсет и два случайни примера.

На 6 питаше за кварталния наркоман и защо го бие баща му. На 8 за слънчогледите и слънцето. На 10 защо счетоводителите пият само минерална вода. На 11 вече се влюби. В някой, който никак не приличаше на баща ѝ, освен по дупката в годините – далече. До 30 закачаше знаме в още много „далече“ – артритни чувства на несигурни мъже, които не знаеха устни ли ще пият, или детски страх. Малко по малко взе да пита за неща, в които Калина бе сигурна – от върха на скалпа до извития си свод:

– Значи, казваш, че знаеш. Имала си минал живот в Египет и затова от шестгодишна те влече. От малка разписваш в главата си химични съединения. Нямала си колебание какво ще работиш и защо си създадена. Безпогрешно разчиташ аурите. Сънуваш умрели с послания. Като помислиш за някого, той те набира. Откриваш знаци и малки сбъднати молитви. Успокояваш всички хора с две думи и жест. Виждаш това, което ще се случи и то фактологически се случва. Ех, мамо, ако не беше толкова рационална, хората биха те помислили за луда.

– Хората никога не са ме интересували. Родена съм природно убедена и ги заразявам с това. Не съм шаман или врачка, дори да ме ползват за такава. Ще кажеш пак за голямото ми его, но библиотеките не стигат и тъпча книги в ниши, в шкафове. Да се информирам е моята прехранена слабост. Сила, която унищожава мнозина, лишени от твърдост. Когато почнах да се занимавам с астрология, не исках да виждам периода на смъртта. Когато станах първият ароматерапевт в България, дълги години ме отричаха, след което всички гинеколози почнаха да препоръчват етерично-маслените ми продукти като най-ефикасни.
– Да, да, пак, ти винаги си първа. Първа по успех, първа по верен отговор, първа в очите на мъжете.
– Не ме ласкае, аз просто съм свикнала.

– Ти си ачовек, машина и фея на цветята. Не познавам друг като теб. Защо хората отричат необявеното за абсолютен факт?
– Опитай. Ще го изразиш по-добре от мен.

– Защото са частично слепи. Или вярват в една всепомитаща сила, или се уповават на най-строгата наука. А по средата се надигат милиарди лични истории, камиони информация, трилион доказателства, че мисълта гради, енергията привлича, близките си ги познаваш отпреди, повтаряш, наслагваш уроци. Как може да не вярват в астрална проекция, щом няма споделена психоза? До степен различни хора да са изпитали поотделно едно и също. Не вярват, че сме съградени от архетипи, които смесено и изцяло индивидуално съставляват земната ни същност. Че има синхроничност. Че сме прах от звездите. Че от най-древни времена до днес има ясновидци, че дори нормалните сбират две-три предсказващи сънища. Толкова е интересно, защо хората ампутират най-вълнуващото си Аз?

– Защото конспирациите се явяват неистина, след като умишлено се свържат с пълния абсурд и оттам автоматично губят кредитабилност. Толкова ли не е рационално, че хорският свят не е прозрачен и че не всеки глобален технологичен, едноличностен, дори физически напредък, е масово оповестен. Разчитаме на диплома и публикувано изследване, а дори в България няма елементарна свобода на словото.

– Карл Юнг е разполагал с хороскоп на всичките си пациенти и гениалният му ум изследва как светилата въздействат физически на човека, тоест очевидното – всичко е свързано с всичко. Най-иронично е, че Хипократ е бил астролог.

– Лесно е да намериш доводи за това, в което вярваш. Само дето едното гледище обединява, другото осмива религията, а религиозно отрича.

– Хаха, какво очакват? Утре на първа страница – Извънземни опожариха Альоша, научно подпечатано през 2082-ра ще се върне туберкулозата, има подземни бази, атлантидите са съществували. Част от технологиите, които ще излязат догодина, са измислени преди 8.

– Да, забавно е. Най-рационалните изводи са закрепени към лудост. Вероятно и лабораториите за изследване на телепатия и телекинеза са фикция, която запълва страници.

– Наистина е абнормално да имаме зародишни способности, които отдавна се ширят из информационното поле като реално случени. Знаеш ли, мамо, фантазията е мощен инструмент, обаче нито Пешо от Симитли, нито Матиас от Лозенец, могат с ръка на сърцето и зареден калашник в ума да се закълнат в пълната истина. Можеш само, или поне трябва – да обходиш и двете страни. Когато бяхме на 9, Яна ми каза, че помислила за починалото си братче и грамадна ваза сама отникъде излетяла от масичката и се пръснала на пода.

– Ти видя ли го?

– Не, тя си измисля. Както при всички истории с духове, които заплюват физиката и обозримото.

– Знам, независимо в какво вярваш и колко четеш, не навързваш. Парадоксално, до ужас… си убеден само в онова, което душата ти усеща за правилно.

Мартина получи втората си шестица по бързоговор на 32. Третата си и последна любов на 34. Десетата си депресия на 40. Малко преди това узна, че да си жив е полезно, поносимо и донякъде предречено.
Като стана на 23, ще изляза от тялото си. Ще се къпя в бяла пелена и дъги, умът ми ще е празно дуло. Ще отчопля миналото, за да видя дъното през върха – те били са прави. Лекарските кабинети са пълни, театрите – празни. Шумът е гузната лъжа, която предпазва сърцето от рани. Греши, че препазва. Бели и разкървява всяко струпче. Да не зарасна.

Ако желаете да научите повече за творчеството на Мартина Чалъкова, можете да посетите ФБ страница на книгитата й Изкуството да прескачаш стъпки