.

Обичам те, Ливи, както росата
обича цветята, както птиците
обичат слънцето, както платната
обичат вятъра…

През 1868 г. Марк Твен /Самюъл Клемънс/ се качил на борда на кораба „Квакер сити“, за да посети Светите земи.

До този момент той имал зад гърба си един написан разказ, малко журналистическа практика, напуснал бил училище в пети клас, за да може да работи в печатница и дълго време се трудел като печатар преди да се пробва като лоцман по река Мисисипи, а също и в минното дело, където се провалил.

На борда на „Квакер сити“ съдбата го срещнала с Чарлз Лангдън, който – горд със своята сестра Оливия – показал на Твен нейна снимка.

Още щом я видял, Твен разбрал, че това ще бъде жената на живота му. Той нямал търпение морското пътешествие да свърши и да се завърне в Америка, защото вече бил намерил своя „Рай“ и нямало нужда да ходи чак до Светите земи.

Две седмици след завръщането им Твен помолил своя приятел Чарлз да му позволи да го посети в семейния дом в гр. Елмира, щата Ню Йорк, и се представил на Оливия.

Два месеца по-късно двамата вече били сгодени, а Твен пишел първата си книга, вдъхновена от пътуването и с недвусмисленото заглавие „Простаци в чужбина“.

До сватбата им през 1870 г. Твен продължил да живее в Сан Франциско и с Оливия ежедневно си пишели писма:

Когато държа снимката ти, Ливи, и я гледам, тъгата ми изчезва, а на нейно място се появява сладостно спокойствие… Тя е най-хубавото нещо на света… Ти си първото нещо, за което мисля сутрин и последното, когато вечер се оттегля от умората на деня… Благодаря на Бог, че пътищата ни се преплетоха…

Ливи, скъпа, днес вече ти написах едно писмо, но съм толкова горд от привилегията да пиша на най-милото момиче на света… че исках да ти драсна още някой ред, за да ти кажа, че те обичам. Обичам те, Ливи, както росата обича цветята, както птиците обичат слънцето, както платната обичат вятъра, както майка обича първата си рожба… както вълните обичат луната…

И още:

На тази Земя, Ливи, ние никога повече няма да се разделим, моля се и на небето никога да не бъдем разделени. На 4-ти февруари /денят на сватбата им/ животите ни ще се слеят в един, … силите ни ще се удвоят, ще имаме нова цел, за коята да живеем; ще изпитаме новата радост на слънчевата светлина, уханието на цветята ще е по-силно, красотата на света ще бъде удвоена; любовта ни ще се разкрие по нов начин, тъгата ни няма да бъде вече самотна, ще имаме нов стимул да обичаме…

Ала годините след 1896 г. били трудни за семейство Клемънс. Тогава починала дъщеря им Сузи, а другата им дъщеря Джийн се разболяла от епилепсия.

Твен и Оливия изпаднали в депресия – третата им щерка Клара си спомня за този период, че дълго време двамата й родители не се били усмихвали.

Самата Оливия починала през 1904 г. от сърдечна недостатъчност. В едно от произведенията на Твен /“Дневникът на Ева“/ се казва:

На гроба на Ева: Там, където бе тя, бе Раят.

Последните години от живота си Твен посветил на написването на своята автобиография, на обучението на девойки на възрастта на Сузи и помогнал на своята отколешна приятелка, поетесата Ина Кулбрайт /която впрочем била библиотекар в Оукландската библиотека, където често идвало едно 10-годишно момче на име Джек Лондон и тя му избирала хубави книги, които да чете и го насърчила да обикне литературата…/, да се измъкне от мизерията, след като при земетресението от 1906 г. била загубила цялото си имущество.

Твен бил роден в годината, когато Халеевата комета се доближила най-близо до Земята и винаги казвал, че при следващото й появяване ще умре. Оказал се прав и през 1910 г. душата му се преселва при Ливи… в Рая.

Където е тя, там е Раят…

из „Докато сърцето се надява“, Инна Учкунова