.

Една от главите в „Причините да останеш жив“, новата книга на Мат Хейг, е озаглавена „Неща, които са ми се случвали и са породили повече съчувствие от депресията ми“. Списъкът започва с:

Да имам шум в ушите, да загубя работата си, да си счупя пръста на крака, да дължа пари, лоши рецензии в Амазон…

Защото докато един на всеки пет страда от депресия в някакъв момент от живота си, Хейг мисли, че повечето хора все още имат бегла представа как да се държат със засегнатите от най-разпространеното психично заболяване.

И докато хората все повече се отварят да говорят за психичните си проблеми онлайн, все още е рядкост публични фигури да пишат толкова откровено и в дълбочина за собствената си депресия.

Вероятно не е изненадващо, че трудно се описва състояние, което сякаш отрязва страдащия от остатъка от света.

Така че когато някой като Хейг напише книга като „Причините да останеш жив“ – кратка лична история за депресията и собственото му възстановяване, – тя веднага придобива популярност сред други страдащи.

Но 37-годишният писател, автор на младежки заглавия и пет романа за възрастни, е скромен:

Винаги ми се е струвало високомерно да се надявам, че ще мога да напиша нещо, което да промени живота на хората. Но в този случай хората, преживяващи състояния, които застрашават живота им, са склонни да се хванат за всичко.

Дори само покрай предварителните екземпляри и това, което споделих в блога си за книгата, получих много съобщения. От онези, на които наистина трябва да отговориш, защото често са от хора в сериозни ситуации или техни близки. Понякога това е плашещо.

А и хората се отнасят различно с теб, щом си писал за това. Ако споделиш онлайн, че имаш лош ден, те ще си помислят по-скоро, че се намираш на ръба на скала, отколкото че изоставаш с имейлите си.

Склонността на непознатите да са толкова откровени с автора се дължи на това колко много споделя самият той в книгата си. Хейг описва подробно нервен срив в средата на 20-те си години и последвалите три години депресия, която отчасти го приковава в дома му.

Писането за преживяното изиграва ключова роля във възстановяването на Хейг – самият той казва, че винаги ще е предразположен към депресивни състояния, но сега вече знае как най-добре да се справя с тях. Ето и някои от мислите на автора:

Да проявяваш емпатия не е полезно само за този, с когото съпреживяваш болката. Полезно е и за теб самия, защото това е начин да погледнеш отстрани на собствения си живот. Ти не си единственият значим човек на света и книгите са прекрасен начин да свикнеш с тази мисъл.

Ако кучето си поставя главата на коленете ви, вие рано или късно започвате да разбирате, че е необходимо да го погалите.

Не бъди студен към хората. Студът във Вселената и така е достатъчно. Важно е това, което сгрява.

Има само едно нещо, което може да бъде по-лошо, от чувството на страх, това е отсъствие на всякакви чувства.

Когато човек не прави нищо, главното му оправдание е: „Би трябвало, но не достига време“. Отлично работи, докато не осъзнаеш, че имаш достатъчно време.

Технологиите няма да спасят човечеството. Него ще спасят хората.

Понякога решението, което мислиш за лошо, всъщност се оказва най-доброто.

Свят без въпроси е най-безопасният свят.

Раят не е място. Рай са хората, с които ти преживяваш живота си.

Злото е не това което си. Това е нещото, което правиш.

Никой не може да те обиди без твое съгласие.

Настоящето е домът, който е построен от камъните на миналото.