.
Ти можеш да си вземеш пет парцела
и те всичките да са с прекрасни гледки,
но не те е ли е съдбата там завела
напразно цял живот ще плащаш сметки.
Аз карал съм кола без покрив
и знам как вятъра приятно влиза,
но бил съм сам докато карам,
тоест съм усещал наполовина бриза.
Летял съм и до разни континенти,
намирал съм четирилистни детелинки.
Много пъти съм приел аплодисменти
и никога не е било за снимки.
И виж…
Дори и тържество да вдигнеш заранта
тя с рокля, ти с костюма лъскав.
Между подписа и любовта
отдавна вече няма връзка…
Запомни…
ако мериш обичта си в скъпи вещи
и чакаш повод да я изразиш,
дори и да запалиш милиони свещи
едва ли другият ще почне да гори.
♥♥♥
Ние гледаме за него
под килим и над бюра,
ние чудим се къде го
и какво го запиля…
то не е предмет да хванеш,
нито е звезда да видиш
не е надежда – да го храниш
нито хълм, че там да идеш.
Отнема време да го зърнеш –
то изисква отношение,
за да можеш, да си го превърнеш
във естественото поведение.
То тайничко те наблюдава –
унесено в мисли за вашата среща
ти за секунда недей се съмнява,
че ще намериш твоето нещо.
♥♥♥
Не всеки ден ще бъде слънчев,
не всяка гара ще е романтична,
не всеки стих ще е изтънчен
и не всяка истина прилична…
Ще срещнеш много близки дето,
твоята торбичка ги побърква.
Ще ги видиш да ти зяпат в портмонето
и ще падат като изгорени църкви.
И да, ще бъдеш наранен,
ще боли като до кръв прехапано,
ще ти се струва залеза студен
и крака близко до трапа, НО:
Когато душата се чувства сираче
и сърцето ти сякаш ще гръмне,
когато в джоба нямаш петаче
спомни си че утре,
пак ще се съмне…
автор: Стефан Данчев