.
ЧЕРНОВА ЗА ПИСМО ДО ЛЮБИМИЯ
Отдавна подозирам принца
от приказките –
в демагогия.
Не се преструвай на единствен.
Отдавна зная, че сте много.
Поединично и погрупово
илюзиите
лягат ничком.
Сбогувам се и с тях.
От упор.
Аз мога да прежаля всичко.
Кажи, че няма вече Истина.
Не бой се.
Няма и да охна.
Отдавна не кърви неистово
сърцето,
голо като охлюв.
От любовта
ще вържа фабула.
От истините –
митология.
Аз вярвам в тях,
понеже трябва.
Обичам те,
защото мога.
Хей,
аз съм протеже на музи,
с които в тъмно съзаклятие
са най-добрите ми илюзии
за принца
и за свободата.
ГОРДЕЛИВИТЕ
Горделивите –
ние –
не питаме никога.
В резултат –
емболия
от сподавени викове.
Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа „обичам“?
Може някой да чуе!)
Горделивите –
ние –
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.
ЧАС ПИК
Улици. Хора. Събития.
Подвизи. Глупости. Пакости.
И колко много пребити
при отказ от опит за бягство…
А читавите работят.
Кой луд се самоизгаря?
Хора. Години. Животът
отива към мемоари…
Аз също доста безчинствах.
И пуках при проба за якост.
Земя,
бъди мой единствен
успешен опит за бягство.
НЕПРИМИРИМИТЕ
Много са малко.
Все пак ги има.
А пък аз точно такива харесвам –
дето ги няма.
Непримирими.
И към земята строго отвесни.
Биват прочути
и забранени.
Те са измислили дясно и ляво
и мислят
петото измерение.
Непримирими към бог и дявол.
Все са поети –
без варианти.
И политици да ги направиш,
В своите черни
служебни чанти
ще носят само лирични държави!
Обикновено
не са щастливи.
(В простия смисъл, прост като „здрасти“.)
А им завиждат,
и то – красиво –
всички, които си имат щастие.
Още са малко.
Чакаме нови!
Трябва да дойдат, ако сме хора!
Ако сме дух,
материя, слово –
с божествена аудитория.
И кой ги знае
отде се взимат…
Е, пак оттам, отдето и всички.
Но и с природата
са НЕПРИМИРИМИ!
А пък аз точно такива обичам.
НАМЕК
Хей, позволи ми да ти напомня,
че аз съм нежно,
наивно цвете
и като тиха вода съм скромна…
А ти небрежно
ми взе сърцето,
а ти си ходиш, със мен закичен,
а аз линея
върху ревера,
защото ти си егоистичен,
та аз не смея
и да треперя…
Хей, напомни ми да ти напомня
да те разсъня,
да дам насока, –
аз като тих вир съм вероломна:
който потъне –
все е дълбоко!
(Да не забравиш.
Ще се удавиш.)
МАХМУРЛУК
Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.
Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.
Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
А кой смее да бъде трезв?
„Мога да копам, а мога и
да не копам“ – зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ…
Икономически кризис.
На културния фронт – лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.
Аз все пак ви обичам…
Взехте ли диазепам?
Въпросът е риторичен.
Друг няма да ви задам.
Аз просто така си пиша.
Не с кръв. С по-друг състав:
с водка, мъгла и киша.
С мръсен софийски нрав,
а той не става за маркетинг…
И рейтингът ми е един…
Пусто е като в Арктика.
Ни водка, ни вопъл, ни СПИН.
БЕЗНАДЕЖДЕН СЛУЧАЙ
Компетентните поколения
се напъват да ни научат
на това, че не си за мене.
Ние сме безнадежден случай.
Колко пъти? Един ли? Сто ли? –
ни разделяха с думи тежки?
Ти си моето слабоволие.
Аз съм твойта любима грешка.
И пак горестно се прегръщаме
под заслона на ветровете!
(Всяка недостроена къща
ни е ласка от райсъвета.)
Заприличали сме на хора,
дето вечно си губят ключа.
Няма да го намерим скоро.
Още сме безнадежден случай.
Миряна Башева е родена на 11 февруари 1947 г. в София. Дъщеря е на Иван Башев, външен министър на България в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров. Учи в английска гимназия, след което следва английска филология в Софийския държавен университет, но не се дипломира.
Отдава се на журналистическа работа, с което се занимава и понастоящем. Продължително време работи в сп. „Отечество“, след това във в-к „24 часа“ и в-к „Сега“. Известно време работи и в Българската телевизия.
Прописва стихове сравнително късно, около 23-24-годишна и става търсен автор на текстове на популярни песни. Автор е на текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел и др. Песните ѝ са изпълнявани от много звезди на българската естрада ѝ са преведени на много европейски езици.
През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов пише сценария на игралния филм „Последни желания“ и на няколко документални филма на същия режисьор.
Тексът на песента „Заклинание“ на Петър Чернев е нейно дело.
илюстрации: ©Henn Kim