.

Мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!

Мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича!

Мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!

Мислим, че противоположността на любовта е омразата, а всъщност това е страхът!

Приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!

Мислим, че изразът „светлината на любовта“ е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!

Мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!

Хората са неразумни, нелогични и егоистични, въпреки това, обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли, въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове, въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено, въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим, въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ, въпреки това продължавай.

Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш, помогни им въпреки това.

Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти, въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.

Най-хубавият ден — днешният.

Най-голямата спънка — страхът.

Най-лесното нещо — да се заблудиш.

Най-голямата заблуда — че друг е виновен за неуспеха ти.

Най-трудното нещо — да постигнеш мечтите си.

Най-непостижимото — да угодиш на всеки.

Най-глупавото нещо — оправданието.

Най-голямата грешка — да паднеш духом.

Най-голямото поражение — да се предадеш без бой.

Коренът на всички злини — егоизмът.

Най-хубавото развлечение — работата.

Най-полезното нещо — опитът.

Най-безполезното нещо — мързелът.

Най-лошото поражение — отчаянието.

Най-необходимото — домашното огнище.

Най-верните приятели — родителите.

Най-големите дарители — учителите.

Най-добрите учители — децата.

Най-големият ти враг — ти самият.

Най-опасният човек — лицемерът.

Най-лошият съветник — гневът.

Най-коварните чувства — омразата и завистта.

Най-голямото щастие — да си полезен на другите.

Най-големият успех — да изкорениш недостатъците си.

Най-неприятният недостатък — лошото настроение.

От какво не можеш да избягаш — от проблемите.

Най-първата необходимост — общуването.

Най-краткият път — правилният.

Най-дългият път — да се водиш по чужди ум.

Най-красивият подарък — прошката.

Най-добрата защита — усмивката.

Най-приятното усещане — вътрешният мир.

Най-голямото удоволствие — изпълненият дълг.

Най-голямото разочарование — предателството.

Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.

Най-важното нещо, което носиш със себе си — умът.

Единствената реалност — любовта.

Най-мощната сила на света — вярата.

Най-стимулиращият дар — надеждата.

Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.

Всички сълзи са изплакани от сбъднати мечти.

Добрите думи може да са кратки и лесни за казване, но ехото им е наистина безкрайно.

Едно радостно сърце се ражда обикновено от сърце, което гори от любов.

Прави така, че всеки, който дойде при теб, когато си тръгва, да се чувства по-добре и по-щастлив.

Само жената може да създаде семейството. Но семейството може да бъде разрушено от нея.

Самотата и чувството, че си нежелан, това е най-голямата бедност.

Анеза Гондже Бояджиу, по-известна с монашеското си име майка Тереза, а от 4 септември 2016 г. – Света Тереза от Калкута, е индийска католическа монахиня и светица от албански произход.

Тя е основателка на ордена Мисионери на милосърдието (1950), известен със своята мисионерска и благотворителна дейност сред бедните по света. Обявена е за блажена от папа Йоан Павел II през 2003 година и за светица от папа Франциск през 2016 г.

През 1979 г. получава Нобелова награда за мир „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“.

През 1972 г. майка Тереза получава наградата „Неру“, през 1980 г. – най-високото индийско гражданско отличие „Бхарат Ратна“, а през 1983 – британския Орден за заслуги. През 1992 г. ЮНЕСКО ѝ присъжда наградата си за мир за приноса ѝ в образованието.