.

Честър Бенингтън сложи край на живота си на 41-годишна възраст, на рождения ден на покойния си приятел Крис Корнел от Sound Garden. 

Направи го по абсолютно същия начин – обесвайки се.

И това на фона на скорошното самоубийство чрез обесване на фронтмена на Prodigy Кийт Флинт някак подтиква да се замислим за непоносимата болка, която едновременно разяжда и вдъхновява.

Бенингтън изведе групата Linkin Park със специфичните си вокали до световна известност и е познато лице на цяло едно поколение, което израсна с неговите песни, с тяхната смесица от рап, метъл и електронно звучене.

Той е син на полицай от Аризона. Роден е на 20-ти март 1976 г. Когато е на 11-годишна възраст родителите му се развеждат. Попечителството остава за баща му.

Впоследствие Бенингтън споделя, че преди това е бил жертва на посегателство от възрастен мъж, което продължава известно време без никой да знае и това бележи живота му завинаги.

Твърди се, че насилникът също е бил жертва на насилие като малък.

След години на злоупотреби с различни видове наркотици и алкохол, той ги спира и се присъединява към Linkin Park в края на 90-те.

Честър Бенингтън умееше да лекува другите чрез музиката си – независимо дали са депресирани тийнейджъри, младежи, размишляващи върху смисъла на живота, или зрели хора със семейства и деца.

Но не можа да излекува себе си.

Предаде се пред болката, изгуби смисъла и реши да сложи край на агонията. Той „се освободи от болката, която чувстваше толкова дълго“ и се пренесе „там, където му е мястото“.

Linkin Park има общо над 70 млн. продадени албума по света и печели две награди „Грами“.

Да порасна за мен беше много страшно и много самотно.

Започнах да бъда малтретиран, когато бях на 7 или 8. Биеха ме и ме караха да правя неща, които не исках да правя. Това унищожи моята самоувереност. Както повечето хора, ме беше твърде много страх да кажа нещо. Не исках хората да помислят, че съм гей или че лъжа.

По-голямата част от работата ми беше отражение на това, през което преминавах по един или друг начин.

Не си струва да се боиш от тези хора, които могат да ти причинят болка. В края на краищата, ако се боите от живота, просто не можете да живеете.

Любовта – това е чувство, вдъхновяващо ни за това, да ставаме по-добри. Това е нещо, което съхранява нашата връзка с другите. Това е нещо, което ни дава състрадание. Това е нещо, което ни дава енергията да извършваме грандиозни постижения над своя живот, а още това е нещо, на което можете да разчитате, когато нямате на какво друго.

Омразата, злобата, отмъщението и страхът – те са чумата на Земята. Любовта, добротата, състраданието, съчувствието и помощта към другите – те са лекарство.

Такъв съм. Добър и дружелюбен тип, заклещен в чудовище, което всъщност е едно травмирано дете.

Разумът ми може да се сравни с опасно място, на което не бива да се разхождаш сам.

Този, който твърди, че в един прекрасен ден ще осъществи, накрая, своята мечта, следва да се помни: „един прекрасен ден“ – това е днес. Едва ли някога ще е перфектно…

Мисълта за това, че успехът е равен на щастие, ме дразни. Смешно е да мислиш сериозно, че веднъж успял, значи вече си имунизиран към всякакви човешки преживявания.

Ако не сте като всички останали – това не е страшно! Знаете ли защо? Това ви прави готини.