Много сме тези, дето знаем за Пътя, но малцина могат да крачат по Него

.

ЗНАЕЩИЯ и МОЖЕЩИЯ

Срещнали се една сутрин Знаещият и Можещият.

– Къде отиваш? – попитал Знаещият.

– На където ме води сърцето – отговорил Можещият.

– А познаваш ли Пътя?

– Знам само, че ще стигна до края.

– Не си подготвен, можеш да сбъркаш – рекъл Знаещият.

– Ако сбъркам, ще науча къде да не стъпвам и ще тръгна отново – отвърнал Можещият.

Помълчали.

– Къде отиваш ? – попитал този път Можещият.

– Никъде. Аз се подготвям за Пътя – отвърнал Знаещият.

– От кога?

– Цял живот. И много научих.

– Защо не тръгваш тогава?

– Не се чувствам готов. За сега пазя Пътя.

– От кого? – попитал Можещият.

– От онези, които вървят, а не знаят.

– До сега срещнах много пазачи. Все знаещи. Никой не крачеше.

– А какво правеха? – попитал Можещият.

– Остаряваха край Пътя.

Помълчали.

– Вземи ме с теб! – казал Знаещият.

– Не те ли е страх, че ще сбъркам? – попитал го Можещият.

– Не. Ще ти помагам със знания.

– Не искаш ли сам да стъпиш на Пътя след толкова учене?

– Искам. Не мога. Май много сме тези, дето знаем за Пътя. Но сте малцина онези, които могат да крачат по Него.

автор: Розмари Де Мео