.
Ако кажеш истината, тя става част от твоето минало. Ако лъжеш, това става част от твоето бъдеще.
Когато някой лъже отново и отново, в някакъв момент спира да реагира емоционално на собствените си лъжи. Тази пълна липса на усещания улеснява продължителността на заблуждението. В повечето такива случаи това се превръща в повторение на навик.
Невролозите са стигнали до заключението, че мозъкът на лъжците работи по различен начин, сякаш умовете им са добре обучени за това, което правят.
Една основна характеристика на човешкия мозък е пластичността и адаптивността му. За това не е много странно, че специалистите считат лъжата за умение, като всяко друго.
Ако това е така, то значи, че всичко, което трябва да стори човек, е да практикува лъгане ежедневно, за да издигне уменията си на по-високо ниво.
Психологията и социологията винаги са проявили интерес към света на лъжите и измамата. Но през последните няколко десетилетия, благодарение на огромния напредък в диагностичните техники, неврологията е полето, което дава най-ценната, но тревожна, информация.
Защо е толкова тревожна? Ако сега ви кажем, че измамниците израстват благодарение на последователно обучение и навик, най-вероятно ще се изненадате, но това е притеснителен факт.
Започвате с малки лъжи и след това те се превръщат в навик.
Впоследствие, мозъкът ви бавно започва да се чувства десенсибилизиран (нечувствителен) за тях.
Малко по малко, по-едрите лъжи ще спрат да ви причиняват емоционална болка и ще се превърнат във ваш начин на живот.
Мозъкът на лъжец и неговата амигдала
Вероятно сте забелязали някои от лъжите на знаменитостите и популярните хора. Например има политици, които се придържат към лъжите си. Те защитават визията, че са честни хора и описват дори очевидно незаконни актове като напълно нормални. Нима това ви се струва нормална част от ролята им на държавни служители?
Тали Шаро, професор по неврология в Лондонския университетски колеж, има какво да каже за това. Според нея има както биологичен компонент в развитието на лъжеца, така и процес на обучение.
Една конкретна част от мозъка има много ясна и пряка връзка с нечестното поведение. Тази част е амигдала. Мозъкът на лъжеца всъщност преминава през един много усъвършенстван процес на самообучение и то е нещото, което му помага да избута в страни всяко чувство за вина. Вероятно би било от полза, ако дадем пример.
Представете си за миг млад човек, който е достигнал властова позиция в компанията, за която работи. Той иска да е лидер и да предизвиква доверие в служителите си, затова започва да казва малки лъжи.
Подобен дисонанс – такива мънички измами, активират амигдалата, а малката структура в лимбичната система се занимава с паметта и емоционалните реакции.
С известна тренировка тя започва да реагира различно, а трябва да помним, че е частта, отговаряща за желанието на индивида да лъже.
В крайна сметка този млад лидер започва да се използва лъжи постоянно. В някакъв момент неговата работа е изцяло основана на трайни и целенасочени измислици.
Когато подобно поведение се превърне в навик, амигдалата спира да реагира. Тя изгражда толерантност и прекратява изпращането на всякакви емоционални реакции. Чувствата за вина отпадат човек остава както без съжаление, така и без тревога.
С няколко прости думи — мозъкът на лъжеца се адаптира към нечестността.
Лъжите карат мозъка работи по различен начин
Хората, които лъжат, се нуждаят от две основни неща: памет и емоционална студенина. Точно това казва професорът по психология на университета „Дюк“ Дан Арили в книгата си „Честната истина за злоупотребите: как лъжем всеки, особено себе си“ – едно от най-задълбочените изследвания на мозъците на лъжците.
Той говори и за много други пряко свързани неврологични процеси, които са също толкова очарователни за учените. Самият д-р Арили направи експерименти по темата. Резултатите показват, че мозъците на патологичните лъжци са имали 14% по-малко сиво вещество. Но те имат и между 22 и 26% повече бяло вещество в префронталната кора.
Какво означава това? По принцип мозъкът на лъжеца прави много повече връзки между спомените и идеите му. По-голямата мрежа от връзки означава, че те могат да имат по-бърз достъп до тези асоциации, за да направят лъжите си съвместими.
Така изглежда представата на учените за ума на лъжците. Измамата започва с когнитивни процеси, който стават все по-силни, колкото повече човек практикува, а в същото време мозъкът започва да изпитва все по-малко емоции, свързани с този род действия.
Лъжата е акт на отказване от самия себе си, защото човек се отказва от реалността в полза на човека, когото лъже, превръща го в свой господар и се осъжда от този момент нататък да имитира онази реалност, която според възгледите на другия трябва да се имитира. И ако човек придобие непосредствената си цел с цената на лъжата – цената, която плаща, е разрушението на онова, на което тази печалба е трябвало да служи. Човекът, който лъже света, става незабавно негов роб. – Айн Ранд
Д-р Арили смята, че е страшен фактът, че амигдалата може да спре да реагира на определени неща — това означава, че можем да започнем да губим нещо, което ни прави човешки същества.
Когато не можете да видите последиците, от своите действия над другите хора, губите добротата, нужна на всеки човек.
Проблемът е, че в подобни хора мотивацията на действията се върти основно около желание за власт, висок статус, господство и личен интерес.
В някакъв момент те решават, че трябва да застанат над всички останали – няма нищо по-тревожно от това.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychology.framar.bg