Да ти разкажа ли
за птиците и хората?
Аз имах цяло ято от приятели,
мигриращи начесто през живота ми.
И в клетките на краткото си лято
аз виждах как гнездят и как обичат
и как излюпват своите дървета –
короните на родовете стигаха
чак до небето, горе до небето –
а сетне някой някъде посичаше
последен клон и режеше крилете им.
А с други разминавахме телата си,
забързани към своите си югове
и никога не стигахме до тях –
зимувахме на болките си в севера,
зимувахме
зимувахме
зимувахме
Сега треперят жеравно ръцете ми
и уча се на лебедови песни –
когато зная как да ги запея
ще тръгна пак да си намеря стряхата,
неслучен смях отдавна ще е срутил
последната ми крепост топлоесенна
и
дълго
дълго
ще кръжа
над себе си,
докато чуя Ятото небесно
и вкуся как се приближава
слънцето.
Вземи си залък – думите ми свършват,
опитай да нахраниш синевата си –
ще те разкъсат лешоядни истини.
Ще отлетя, когато съм готова.
Когато се науча на завръщане,
когато се науча на прощаване…
Виж шията ми как се издължава –
дали дошло е лебедово време
или вечерно раснат просто сенките?
