.

Томас Хобс (5 април 1588 г.- 4 декември 1679 г.) е английски философ, учен и историк, най-известен със своята политическа философия, особено изразена в шедьовъра му „Левиатан“.

Той е един от „бащите-просветители“, който наред с Джон Лок и Жан-Жак Русо, оказва най-силно влияние върху идеите на Просвещението.

Държавата, според Томас Хобс, е най-важното условие на развитието на културата.

Вън от нея съществува господство на страстите, война, страх, бедност, мерзост, самота, варварство, дивачество, невежество.

В нея – господството на разума, мир, безопасност, богатство, общество, изисканост, знание и богосклонност.

Социалната философия на Хобс е не само идеалистическа, но и натуралистична. Нейният натурализъм най-ярко се проявява в посочването задължението на държавата да осигури изхранването на своите граждани, като необходима предпоставка за техния интелектуален живот.

Когато хората изграждат лъжливи основи, колкото повече строят, толкова по-голяма е разрухата.

Желанието, придружено от идеята за удовлетворение, се нарича надежда; лишено от такава идея, отчаяние.

Животът е вечно движение, което, ако не може да прогресира в права линия, се развива кръгообразно.

Когато двама души искат едно и също нещо, на което не могат да се радват заедно, те стават врагове.

Ние откриваме в природата на човек три основни причини за войната: като първа – съперничеството; като втора, недоверието, като трета – жаждата за слава.

Всички наши духовни радости и удоволствия произтичат от това, че сравнявайки себе си с другите, ние ласкаем сами себе си.

Такава е природата на хората, те могат да признаят много други за по-остроумни, по-красноречиви или по-умни. Но те едва ли ще повярват, че има много такива мъдри като тях самите.

Нека хората се ценят толкова високо, колкото им харесва, но истинската им стойност не е по-висока от тази, която другите им дават.

Нуждата е по-малък позор, отколкото глупостта.

Мъдростта се придобива не от четене на книги, а на хора.

Доброто и злото са имена на нашите наклонности или антипатии.

Естествената причина за религията е загрижеността за бъдещето.

Истината и лъжата са атрибути на речта, а не на нещата. Там, където няма реч, няма нито истина, нито лъжа.

Слабите умове се вкопчват в думите и се заплитат в тях, докато по-силните лесно ги пробиват.

Любопитството е похотта на ума.