.

Живял през 17-ти век, Жан дьо Лабрюйер е бил съвременник на Молиер и Паскал, и подобно на тях, е бил дълбоко заинтригуван от човешките слабости, прищевки и противоречия.

Най-известното му произведение е „Характери“, което е своеобразен портрет на обществото от неговото време, но в същото време е и универсално огледало, в което всеки от нас може да се огледа.

В „Характери“ Лабрюйер не рисува идеализирани образи, а по-скоро разкрива пред нас цялата гама от човешките недостатъци – суетата, алчността, лицемерието, завистта.

Но той не го прави с назидателен тон, а с фина ирония, която ни кара едновременно да се смеем и да се замислим над собствените си слабости.

Високите постове правят големите хора още по-големи, а малките хора – още по-малки.

С колко приятели и роднини се сдобива за една нощ новоназначения министър!

В света има два начина да се издигнеш: с помощта на собственото си умение и с помощта на чуждата глупост.

Жените не се обичат една — друга, и причина за това са мъжете.

Животът е трагедия за тези, които чувстват, и комедия за онези, които мислят.

Завиждам на богатите не за разкоша и благоденствието им. Завиждам им за това, че им слугуват хора, които стоят по-високо от тях.

Изключителната любов се среща по-често от съвършеното приятелство.

Наглостта не е умишлен начин на действие, а черта на характера.

Надяваме са да достигнем старостта, но се боим да остареем.

От гледна точка на милосърдието, хубавото на смъртта е, че слага край на старостта.

Началото и краят на любовта се познават по затруднението, в което изпадат влюбените, когато са насаме.

Повечето хора използват първите години от живота си, за да съсипят последните.

Тези, които живеят живота си по най-лошия възможен начин, първи се оплакват колко кратък е той.

Точно обратното на това, в което обикновено се вярва, е често самата истина.

Хората се червят по-малко за престъпленията си, отколкото за слабостите и за суетността си.

Щедростта се състои не толкова в това да даваш много, колкото в това да даваш своевременно.

Животът е онова, което хората искат да запазят най-много, но за което се грижат най-малко.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Има две крайности: да не слушаш разума и да слушаш само него – БЛЕЗ ПАСКАЛ