.

На въпроса „Ако Раят съществува, какво бихте искали да ви каже Бог пред райските врати?“, Харисън Форд отговаря:

„На живо изглеждаш много по-добре.“

И уточнява:

„Не искам да бъда филмова звезда. Искам да участвам във филми, които са звезди.“

Харисън Форд се ражда на 13 юли 1942 година в Чикаго. Баща му е ирландец, а майка му е руска еврейка. Учи за кратко актьорско майсторство. Първите му изяви са в телевизията. Ролите там не му носят очакваното удовлетворение. Не постига особени успехи, затова се отказва от актьорството и започва да се занимава с дърводелство.

Безспорно 1977 г. е годината, в която Харисън Форд става световно известен. Причината е премиерата на „Междузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда“ на Лукас.

В края на 80-те, през 1979 г., излиза и „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, с Марлон Брандо, Мартин Шийн, Лорънс Фишбърн, Денис Хопър и др.

80-те започват ударно за Харисън – година след премиерата на „Междузвездни войни: Епизод V – Империята отвръща на удара“ на екран излиза „Индиана Джоунс: Похитителите на изчезналия кивот“ на Стивън Спилбърг.

Това прави кариерата му повече от успешна и той няма намерение да се отказва втори път от нея и казва: 

На вас може да ви е писнало да ме гледате, но аз няма да се откажа да играя.

Целта ми беше просто да работя редовно. Никога не съм очаквал да бъда богат или известен. Исках да бъда работещ актьор.

Аз съм като стари обувки. Никога не съм бил модерен. Мисля, че причината, поради която все още съм тук, е, че никога не модерен, така че нямаше нужда да бъда заменен с нещо ново.

Нямам нищо против да давам интервюта. Нямам нищо против да отговарям на дълбокомислени въпроси. Но не съм развълнуван да отговарям на въпроси като: „Ако те ограбват и имаш светлинен меч в единия джоб и камшик в другия, кое би използвал?“

Всички преживяваме големи промени в живота си, които са повече или по-малко втори шанс.

Мирът не е липса на война, а присъствие на справедливост.

Природата не се нуждае от хора – хората имат нужда от природата; природата ще преживее изчезването на човешкото същество и ще си продължи добре, но човешката култура, човешките същества, не могат да оцелеят без природата.

Когато за трети път казваш едно и също нещо, звучи сякаш лъжеш.

Не мисля, че съм усвоил нещо. Все още се боря със същите разочарования, със същите проблеми, както винаги съм правил. Ето какъв е животът.