НЕ ВСЯКО „БРАВО!“…
Не всяко „Браво!“ е достойно.
Не всяко „Долу!“ е позор.
Не всеки химн — заупокоен.
И не хвалебствен — всеки хор.
Не всички лаври са победа.
Не всяка загуба е крах.
Не всяка истина — последна.
Не всяка грешка — смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада.
И не надгробен — всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.
НАЙ-ГРУБИТЕ ДУМИ…
Най-грубите думи в живота си чух
там, дето най-малко от всичко ги чаках.
Най-злостно там мачкаха моя горд дух.
И там най-горчивото отвсякъде плаках.
Приех свойта участ и вдигнах чело —
Да бъде — съдбата щом тъй е решила.
И несподеленото с никого зло
превърнах в безмилостна мяра за милост.
БЕЗСИЛИЕТО РАЖДА ЗЛОБА…
Безсилието ражда злоба…
О, Смърт, вземи ме изведнъж
в катранената си утроба!
Сред живите недей ме дръж,
ако, останала без сили,
човека, сторил ми добро,
за благодарност аз ужиля
с език, със поглед, със перо…
ДУШАТА СЪЩО…
Душата също се втвърдява.
Там, дето често са я били
и е сълзяла досега,
е станала така корава,
че днес напразно харчиш сили
да я пробиеш до тъга.
Какъвто грях да й приписваш,
каквото зло да й прикачваш
или каквато щеш вина,
повярвай, няма капка смисъл.
Но… ако щеш да ме разплачеш,
опитай пак… Със добрина.
