.

Имайки предвид, че нарцисистите са наранили и нанесли поражения в живота на толкова много хора, не е чудно защо се разпространяват толкова много информация, съвети, статии и книги по въпроса за нарцисизма.

Има предостатъчно хора във Facebook, YouTube и други сайтове за социални контакти, които сякаш са се посветили на мисията да разрушат нарцисистите, като същевременно се превръщат в специалисти (или дори експерти) по този въпрос.

Тези хора предимно са жертви на нарцистична злоупотреба и искат да помогнат на другите да се измъкнат от капана или да не правят същата грешка като тях.

Благодарен съм за усилията им, особено след като те са свързани с едно избягване на тази толкова вредна зависимост, усилия, които аз самият полагам непрекъснато в работата си като психотерапевт и личност.

Със сигурност това е едно от най-големите психологически движения, които съм виждал през последните години.

Има добре запознати и опитни експерти в областта, които дават своя принос за разбирането на нарцисизма.

Но съществуват много разминавания и грешки в разбирането за нарцисизма. Фокусът пада върху злокачествения нарцисизъм, като случайно и неволно се създава впечатление, че „злокачественият нарцисизъм“ е същото клинично състояние или психопатология като нарцистичното личностно разстройство (НЛР).

Истината е, че злокачественият нарцисизъм е подкатегория на НЛР.

Една често срещана грешка относно нарцисизма, която виждам често в интернет и за която сега има поток от статии, постове и блогове, е, че хората с НЛР не могат да се обичат и не са способни на никаква съпричастност. 

Тази тема често се обсъжда и макар повечето психолози да са съгласни, че това е сложен въпрос, който има също толкова сложен отговор, голяма част от нарцисистите всъщност могат да усещат и изразяват любовта си и могат да бъдат съпричастни.

Вярно е, че злокачествените нарциси и тези с антисоциално разстройство на личността (АРЛ или социопатите) не могат да усещат или изпитват любов.

Тъй като злокачественият нарцисизъм често се бърка с АРЛ, е необходимо просто да го определим като подкатегория на НЛР, което не само е патологично нарцистично разстройство, но също така съчетава черти на параноично разстройство на личността и антисоциално разстройство на личността.

Правилно е да се приеме, че злокачествените нарцисисти и социопатите не могат да обичат, по начина, по който е общоприето да се разбира това.

Но не е правилно да се прави същия извод за тези с нарцистично личностно разстройство, които отсега нататък ще наричаме ​​“нарцисисти“.

Всъщност те са способни на любов и съпричастие, ДОКАТО ТОВА ГИ КАРА ДА СЕ ЧУВСТВАТ ДОБРЕ ИЛИ ДОКАТО ПОЛУЧАВАТ НЕЩО В ЗАМЯНА.

Тъй като отчаяно и постоянно търсят любов, признателност и утвърждаване от другите, те съзнателно и несъзнателно привличат тези, които могат да посрещнат тази невъзможна нужда.

За съжаление, обаче, хората, които се влюбват в тях и следователно тези, които се опитват да им помогнат да се справят със своите проблеми и болки, са напълно лишени от същата любов, уважение и грижа, които нарцисистите се борят толкова трудно да получат. Тези нещастни хора почти винаги ще бъдат съ-зависими от нарцисистите.

Тъй като нарцисистите са преживели груба злоупотреба и травма в детството си, поради което и патологичният им нарцисизъм се е създал, те носят огромна празнота в себе си, която непрекъснато мотивира тяхното безсмислено търсене на „свещения граал“ или извор на любов, уважение и грижи.

Тъжно и жалко е, но те НИКОГА не могат да получат достатъчно любов, уважение и грижа, за да наситят неутолимата си жажда.

Нарцисистът оцелява и процъфтява, благодарение на нашето лошо самочувствие!

Нарцисистите непрекъснато търсят любов, уважение и грижи от другите, макар да не могат да отвърнат по същия начин.

Тези хора, които се оказват в капана на нарцисистите /или съ-зависимите/ са определен тип личности, които всъщност са единственият тип личности, които могат да издържат на егоизма на нарцисиста, докато го оформят (изкривявайки го) в любяща връзка.

Ето защо факт е, че и нарцисистите, и съ-зависимите се обичат един друг. Усещането е съвсем реално за тях. Ако не ми вярвате, попитайте някой!

Когато нарцисистите се окажат безнадеждно и дълбоко влюбени в съ-зависимите, те обичат много по-интензивно, отколкото човек, който е психически здрав, т.е. човек, който не е нито зависим, нито нарцисист.

В ранните и еуфорични начални етапи на връзката, нарцисистът изпитва пълна и безусловна любов, тази, която е търсил през целия си живот. Тъй като зависимият може да му даде това, което иска, те се влюбват безнадеждно. И защо не?

Те просто са намерили единствения човек, който ще ги обожава такива, каквито са и ще им даде любов, похвала и утвърждаване, въпреки че цялото им същество е разбито, нещо което те пазят добре потиснато и напълно извън от съзнанието си.

Но това, което нарцисистът не може и не иска да осъзнае, е, че техният единствена и неповторима връзка ще бъде кратка.

Бързият и нестабилен характер на любовта им се обяснява най-добре чрез метафора – кофа с дупки.

Нарцисистите се нуждаят от постоянен поток от безусловна любов, уважение и грижа, за да пълнят кофата си, пълна с дупки.

Никакво количество на безусловна любов или утвърждаване, любезност, съпричастност и т.н., няма да успее да напълни кофата им.

Следователно тяхната нужда от утвърждаване, внимание и т.н., която отчаяно се опитват да задоволят, ни дава представа защо те са мотивирани, ако не и пристрастени към своите нарцистични похвати и защо не могат да спрат.

Но тук е противоречието: те могат да обожават и обичат само хората, които пълнят дупките им. Те наистина „обичат“ тези хора – техните съ-зависими. А те от своя страна също безкористно ги „обичат“. Тъжно състояние на нещата…

Най-важното, което зависимият трябва да разбере е, че не може да запълни празнотата на нарцисиста. Колкото и любов да налива, тя ще изтича през дупките.

Между другото психологически здравият човек е същата кофа. Но тъй като кофата е цяла, вместо да има дупки, тя може да бъде запълнена и да си стои пълна.

Пълната кофа насърчава любовта към себе си и към другите. А и когато ти е пълна кофата изпитваш отвращение към тези, които пилеят безразборно, това, което е в тяхната кофа.

Когато кофата на нарцисиста е празна, което е вечен проблем за тях, тяхното „любовно“ чувство загадъчно изчезва. Това, което някога е започнало като „намерих сродната си душа“, бързо се превръща в кошмар.

Нарцисистът ще направят всичко възможно, за да намери източник, от който да може да си пълни кофата.

Неговата отчаяна нужда да държи кофата си пълна с „магнитна сила“ го привлича обратно и обратно в „любящата прегръдка“ на неговия безкрайно прощаващ, безкористен и алтруистичен любовник; или го принуждава да намери друг източник, който да е зависим от него и да му дава това, което иска.

Веднага щом съществуващият или новият съ-зависим напълни любовната му кофа, субективното преживяване на любов при нарцисиста се връща.

В заключение, нарцисистите могат да чувстват. Въпросът е защо не могат да обичат друг човек безусловно или защо нараняват хората, които обичат.

Объркването на злокачествен нарцисизъм с нарцистично разстройство на личността може да бъде източник на това объркване.

И накрая, не искам да критикувам или да обвинявам хората, че погрешно вярват, че нарцисистите не могат да се обичат.

Когато човек е жертва на нарцистична злоупотреба, е толкова лесно да се мисли за тях като за чудовища, които нямат човешки чувства. И не ме разбирайте погрешно, съвсем не мисля, че трябва да давате любов на който и да било нарцисист!

Автор: Рос Розенберг