.

И все пак смелост, братко, сестро.
Съвземайте се — каквото и да стане, на Свободата трябва да се служи,
не може тя да бъде провалена от неуспеха, ни от няколкото неуспеха
ни от безразличието и неблагодарността на хората, ни от предателството,
ни от зъбенето на властта, войската, оръдията, наказателните закони.

Това, в което ние вярваме, ни чака, притаено по всички континенти,
не призовава никого, не обещава нищо, стои в спокойствие и светлина, ясно и сдържано, не се обезсърчава
и чака, търпеливо чака своя час.

(Туй не е само песен за съчувствие, но песен е за бунт,
защото дал съм клетва да възпея всички безстрашни бунтовници в света
и който тръгне с мен, оставя навиците и спокойствието си
и всеки миг рискува да погуби собствения си живот.)

Беснее боят с множество гръмогласни тревоги, чести настъпления и отстъпления
и тържествува неприятелят или си въобразява, че тържествува,
затворът, ешафодът, въжената примка, белезниците, желязната огърлица и прангите постигат своето,
знайните и незнайни герои се преселват в други светове,
големите трибуни и писатели отиват в изгнание и бавно креят по далечни краища,
идеята заспала е, най-силните гърла се давят в собствената си кръв,
младежите навеждат поглед към земята, щом се срещнат,
но то не значи, че си е отишла Свободата, нито че неприятелят е станал пълновластен.

Свободата не си отива първа, втора или трета,
тя чака всички други да си идат, тя си отива последна.

Когато се забравят мъчениците, героите,
когато целият живот и човешките прогонени души не могат да намерят кътче на земята,
тогава само ще прогонят и Свободата или идеята за Свободата и неприятелят ще стане пълновластен.

Дръж се смело, европейски бунтовнико, бунтовнице.
Додето всичко друго не престане, не бива и ти да преставаш.

Не зная истинското ти призвание (ни моето, ни смисъла на всичко друго на света),
но аз грижливо ще го търся,
дори във бедността, във неразбирането, във тъмницата — те също са велики.

Победата ли мислехме велика?
Да, тя велика е, но вече ми се струва, че и поражението е велико, щом то не е могло да се предотврати,
че са велики и смъртта, и ужасът.

Уолт Уитман (1819–1892)