.
Вероятно нашият стремеж да бъдем винаги прави идва още от дълбока древност. Тогава, през каменния век, човек е трябвало да се бори, за да оцелее. Той е трябвало да брани мястото си под слънцето.
При това не с интелектуални спорове от типа „Има ли живот на Марс?“, а с нокти и зъби. А при необходимост и с тоягата. Ако победиш – ти си най-добрият ти си първи, ти заслужаваш наградата.
Тези времена вече са отминали. Зъбите и ноктите сега не са актуални, тоягата също не е аргумент. Но първобитното желание на човека да бъде победител, да бъде първи в стадото, дори то да се състои само от двама души, желанието да бъде нещо повече от останалите, се е запазило.
И между другото съществуват множество прекрасни начини да докажеш на самия себе си своята състоятелност. Можеш да учиш, да печелиш пари, да спортуваш, да твориш, да станеш известен, страхотен, предпочитан пред останалите, уважаван и т.н.
Т.е, можеш да постигнеш конкретни, напълно осезаеми резултати в живота си и да им се наслаждаваш. Но това изисква големи усилия.
Затова много по-популярен е друг алтернативен метод за подхранване на самолюбието, който ти помага да се убедиш, че не си посредствен човек, че винаги си прав.
Всички хора прибягват до този метод. Накратко той може да бъде описан по следния начин: „Искам винаги да бъда прав, каквото и да ми коства това“.
Какво означава ДА СИ ПРАВ?
Нашето право е нашето Его, нашата Уникалност. Това е нашата най-важна (както ние смятаме), скъпа и заедно с това уязвима част. Ние защитаваме Егото си по всички възможни и невъзможни начини…
Да бъдеш прав, значи да си най-добрият от всички! Да бъдеш прав, значи, че СЪЩЕСТВУВАШ!
Да се окажеш прав, знaчи да се окажеш в безопасност, да бъдеш победител. Този, който е прав, сякаш е по-висок, по-умен, сякаш владее ситуацията. А когато си по-висок от другия, си достоен за собственото си уважение. Вече си нещо.
Да се окаже, че грешиш – това е най-страшното нещо за нашето Его.Това е все едно да бъдеш смазан, все едно да загубиш, все едно да умреш. Между другото, на някои хора наистина им е по-лесно да умрат, отколкото да признаят, че грешат.
Кога човек би желал да бъде прав?
Човек би желал да бъде прав в отношенията си с другите хора. Особено със своите близки.
Иска ви се хората да възприемат нещата така, както ги възприемате вие. Искате хората да ви възприемат така, както вие бихте желали да се представите. И ако тези хора не разбират, че сте прави, вие се стремите всячески да им го докажете докато те най-накрая не приемат вашето мнение. И не се съгласят.
Ако хората се инатят, ги пращате по дяволите или на друго място, а вие оставате там с правотата си. Например мъж и жена живеят като семейство, но после се развеждат. Какво се е случило? Просто всеки е предпочел своята правота и е останал с нея. Може да се чувства неудовлетворен, самотен, нещастен, обиден, НО ТОЙ Е ПРАВ!
Човек иска да бъде прав по отношение на своите убеждения, възгледите си за живота. Тоест във всеки от нас е заложена потребност нашите очаквания да бъдат потвърдени, да се убедим, че мислите и догадките ни са били правилни.
При това, което е интересно, човек иска да се убеди, че е прав дори в най-лошите си очаквания! При това с маниакална настойчивост. И той се убеждава (подозирах, че ще ме уволнят от работа, и наистина ме уволниха!).
Особено ни е приятно, когато се убеждаваме, че оценките ни по отношение на конкретни хора или обстоятелства са се оказали верни. А ние непременно се убеждаваме в това, защото Вселената е добра и ни дава това, което наистина желаем. А ако нашето истинско желание е да бъдем прави, за каквото и да става въпрос, то ще бъде удовлетворено!…
Човек иска да бъде прав в постъпките си. Дори да е сторил какви ли не грешки в живота си, той никога няма да признае, че това са били грешки. Нещо повече, той ще продължи да прави тези грешки. Ако престане да ги прави, означава да призне поражението си, да признае, че не е бил прав – това просто няма да стане никога!
Да бъдеш прав – това е скъпо удоволствие!
Работата е там, че когато човек се окаже прав в догадките, убежденията и принципите си, той получава пристъп на удоволствие, често несъзнателно…
Колко сладко е да кажеш:
Виждаш ли? Нали ти казвах?!
Предчувствах го това!
Бях прав(а)!
Ако тогава ме беше послушал(а)…
Когато жената поучава мъжа си, който шофира: „Карай по-спокойно, ще катастрофираме…“, на нея всъщност не й трябва мъж, който кара бавно като костенурка. Тъй като в случай на катастрофа, тя не би могла тържествено да заяви: „Виждаш ли, нали ти казвах!“
Да се лиши от този сладък миг – за нищо на света!…
В каквото и да пожелаете да се убедите, Вселената винаги ще ви се притече на помощ. И ще изпитате удоволствие, констатирайки най-важния факт в живота си: „Бах прав!!!“
Да направим ли извод? Той е много прост:
За човека правотата е много по-скъпа от отношенията, спокойствието, щастието, любовта, парите, нервите, здравето. Понякога правотата е по-скъпа от успеха. Понякога е по-скъпа от живота.
При това с течение на времето, като всеки ценен предмет, правотата става все по-скъпа. Отначало за правотата си ще пожертвате добрите отношения с близкия човек. После за нея може би ще пожертвате изобщо отношенията си с този човек, т.е. може да се разделите, но за сметка на това вие ще бъдете прави! Хората, които са хронично прави за всичко, по правило са самотни, никой не ги разбира, никой не ги обича.
Затова правотата започва да ни коства нерви, спокоен сън, здраве, може би пари, работата. Е, в редки случаи правотата може да ни коства дори живота. Да умрем, но да сме прави – какво по-благородно от това?
Обърнете внимание на самотните хора. Т.е. на онези, чиито приятели и роднини поради някакви причини са престанали да контактуват с тях и чиито колеги предпочитат да общуват с тях колкото е възможно по-малко.
Това са хора, които във всяко едно отношение са прави. Те са избрали да бъдат прави и да отстояват правотата си. Голяма работа, че са самотни, че няма с кого да си поприказват. Но затова пък са прави!…
Има хора, които са хронично обидени. На всички и на всичко, но затова пък са прави…
