.
ДОСТОЕН СЪМ ЗА ТВОЯТА ЛЮБОВ
Аз винаги за тебе бях готов
желанията твои да изпълня!
За да спечеля твоята любов,
дори отрова можех да погълна!..
Но ти от мен това не пожела!
На танц тогава плахо те поканих!
И тъй роди се първият ни валс,
от който още буйна е кръвта ни!
Танцувахме с невиждащи очи,
но с водещия порив на душите
Ликуваха със празнични лъчи
над нас и покрай нас в захлас звездите!..
От оня валс съм още упоен!
Една история така красива!
Сърцето ти, живеещо у мен
все още моето с любов облива!
И днес за теб на всичко съм готов!
Бих изгорял на жертвената клада!
Достоен съм за твоята любов!
Но ти дари ми я като награда!
НЕ ЗАБРАВЯЙ НИКОГА
Нашата любов недей забравя никога!
Дори на оня свят не я забравяй!
Не я дели, освен със мен, със никого!
Прощално в пясъка не я заравяй!
Носи я във сърцето си като реликва!
В душата ти неистово да свети!
Веднъж човекът може само да обиква!
Останалото е трохи в морето!
Тя, любовта, гореща, ласкава, омайваща,
дори когато вечност я разплита,
все някъде ще процъфтява тайно
макар че няма да ни е в гърдите!
Тъй ще пътува дълго ! Необикновена!
През странните космични бариери!
От изворите й благословени
да пие някой все ще се намери!
Нашата любов недей забравя никога!
Дори на оня свят не я забравяй!
Не я дели, освен със мен, със никого!
И никога в калта не я оставяй!
КАМИНА НА ДУШАТА
Студено, топло? Все ми е еднакво!
До мен когато чувствам любовта!
Когато нейното лице очаквам
да ме огрее с нежна топлота!
Когато и сърцето е спокойно,
когато пулсът не се колебай,
когато взема, но пък връща двойно,
когато от усмивките сияй!…
Далечното така е много близко!
На разстояние една уста!
И нищо друго тъй не ми се иска,
освен в очи да гледам любовта!
Студено е! Камина във душата
разгаря се с възторжени слова!
„Обичаш ме, обичам!“ са словата!
Тогава, за какво са ми дърва?
ЛЮБОВ Е ЦЕЛИЯТ ЖИВОТ
Вървя до теб. В сърцето нося
букет от чувства най-добри.
Недей задава ми въпроси.
Изслушай ме! Не говори!
Със твойта обич обгърни ме!
Към теб през целия живот
вървях и шепнех твойто име!
Мечтах! И имах за какво!
Ти беше винаги прекрасна,
примамлива. Благодаря,
че любовта ти не угасна
и винаги у теб горя!
Горя и в мене. Непрестанно.
Ти я подклажда с твойта жар,
докато целият не пламнах
от собствения си пожар!
Сега да ме гасиш е късно.
И няма даже за какво!…
Че обич само ще откъснеш
от най-любимото дърво!
Вървя със теб. В гърдите нося
узрелия сърдечен плод!
Недей задава ми въпроси!
Любов е целият живот!
