.
Моите занимания изобщо не целят фабрикуване на светогледи.
Нека оставим това на философите, които, както всеки би признал, намират своето пътешествие през живота за неосъществимо без наличието на един такъв пътеводител, който дава сведения за всичко.
Нека посрещнем със смирение презрението, с което те ни гледат от позицията на по-възвишените си потребности.
Поради това, че на нас също ни е неовъзможно да се отречем от нарцистичната си гордост, можем да потърсим утеха в съображението, че всички тези „житейски пътеводители“ бързо остаряват и че именно нашият късоглед и тесногръд къртовски труд поражда необходимостта от обновяване на техните издания и че дори най-модерните сред тези пътеводители представляват опит да се замести старият, тъй удобен и изчерпателен Катехизис.
Ние най-добре знаем колко оскъдна е светлината, която до този момент науката е успяла да хвърли върху тези загадки; в това отношение цялата философска шумотевица не би могла да промени нищо, единствено търпеливият напредък на работата – подчинена във всеки свой аспект на едничкото изискване за достоверност, би могъл бавно да доведе до обрат.
Припявайки си в тъмнината, скитникът може и да отрича своята страхливост, но това не му помага да вижда по-ясно.
из „Задръжки, симптоми и страх“
превод: Елица Цигорийна, Светлана Събева