.
Нека ти разкажа как се прощава на някой, който ти е разбил сърцето.
Прощаваш само, ако си дадеш време…
Това не става изведнъж.
Това не се случва за една нощ.
Прошката е бавна прогресия – правиш две крачки напред и четири назад.
Понякога може да ти се струва, че това няма смисъл. Но ще се увериш, че с всеки изминал ден ставаш все по-силен и по-малко раним, дори и да не го виждаш винаги.
Човек прощава, когато успее истински да се вгледа в себе си и когато спре да излива енергията си в отровни мисли.
Изключва се от света и се вглежда в това, от което има нужда и започва да се грижи за себе си.
Човек прощава, когато може да се грижи за себе си, когато може да прочете отново любимата си книга, когато може да се види отново с приятелите си, когато се засмее и когато си спомни, че хубавите неща се случват, когато се заобиколиш с позитивизъм.
Човек прощава тогава, когато успее да се отдели от ситуацията.
Защото колкото по-дълго време се дуелира с нея, толкова по-тежко и трудно става за прощаване.
Трудно е, но трябва да се отделите. Почитайте чувствата и емоциите си, но не се връщайте обратно към ситуацията. Не се вкопчвайте в подробностите на това, което се е случило.
Представете си, че това е един балон, който трябва да пуснете да излети. Пуснете го. Кажете му довиждане. Вече не може да ви нарани.
Така е и с хората, които са ви наранили – прощавате им като приемете това, което са направили.
Това не означава, че болката се изтрива. Това не означава, че одобрявате случилото се.
Това не означава, че те не са отговорни за действията си или че изведнъж сте забравили какво е станало.
Това означава, че каквото се е случило, се е случило, каквото е станало – станало.
Това означава да приемете, че няма бутон за връщане назад. Можете да продължите само напред.
Прощавате като си върнете живота и продължите напред, защото в живота има много повече неща от един човек, който си е позволил да ви нарани.
из „Дневникът на психолога“