.

Повечето хора успяват да излекуват сърцето си след края на романтична връзка, особено ако решението за раздялата е взаимно.

Някои се учат от грешките си, намират утеха в приятели и в крайна сметка влизат в нова връзка.

За съжаление, не така протичат нещата при хората, които са били изоставени. Болката при тях може да бъде опустошителна.

Някои хора изпитват безкрайна мъка, безмилостен песимизъм и задълбочаващ се страх, че любовта никога няма отново да стопли живота им.

Ако някой е бил изоставян многократно, често става обект на сурови оценки от страна на околните, които не пестят критиките и препоръките си как да преодолеят поредния романтичен провал и какво да направят, за да избегнат следващия.

А като добавим скръбта, объркването и самотата на изоставения, можем да добием ясна представа за положението, в което се намира.

Отхвърленият партньор трябва да се справя не само с болката си от раздяла, не само с критичното отношение на свои приятели и близки, но и с тежки въпроси като: Защо се случва това? В мен ли е причината?

Според терапевта Ранди Гюнтер хората, които са били многократно изоставяни и които са склонни да влизат в продължителни периоди на страдание след раздяла, отговарят на определени личностни характеристики и поведение.

Вижте 9 от най-често срещаните сред тях:

Несигурност

Естествено е хората да се чувстват несигурни, когато са застрашени от загубата на нещо, на което придават дълбоко значение.

Ако комфортът ни бъде нарушен от непредвидена заплаха, повечето от нас използват защитни механизми, които ни помагат да преодолеем измъчващите ни чувства на тъга и страх. С течение на времето ние успяваме да ги преодолеем напълно.

За съжаление, има хора, които страдат от по-дълбоки нива на безпокойство, а от друга страна, може би са имали множество загуби в миналото.

Като партньори в романтична връзка те изпитват трудности в поддържането на баланс в отношенията, особено ако преди това са били изоставяни.

След раздяла те се чувстват значително по-безпомощни и без никаква надежда, че някога ще срещнат любовта или че ще имат смелост да се доверят на някого отново.

Понякога болката и отчаянието им достигат толкова огромни размери, че те почти губят способността си да функционират.

Травма от изоставяне в детска възраст

Децата прекалено често се оказват жертви в жестоката житейска игра. Подобни емоционални травми неминуемо се отразяват на способността им да се доверяват.

Много често те се превръщат във възрастни, които живеят в непрекъснат страх, че неизбежната раздяла наближава, което им пречи да водят щастлив и спокоен живот.

Хората, измъчвани от подобни страхове, в повечето случаи имат самозащитно поведение.

Често те не успяват да създадат сериозни връзки и дори когато дълбоко в себе си знаят, че искат да останат с някого, си тръгват, пресъздавайки отново и отново травмата, нанесена им в детството.

Страх, че ще останем сами

Ако човек се страхува, че никога няма да срещне любовта, то той е склонен да толерира пренебрежение, злоупотреба или непристойно поведение, само за да остане във връзка.

Когато самооценката е в пряка зависимост от партньора

Много хора стават жертва на нездравословно отношение от страна на интимния си партньор. Те често са обиждани, критикувани, подценявани.

И ако в подобни условия нямаме добра самооценка и самочувствие, ние ще позволим да бъдем стъпкани. Това води след себе си още капани, тъй като липсата на вяра в себе си е една от основните пречки да излезем от токсична връзка.

Страх от провал

Има хора, които буквално се ужасяват при мисълта, че могат да се провалят, че могат да се превърнат в обект на критични забележки и подигравки от страна на приятели и роднини заради поредната им неуспешна връзка.

Те са готови на всичко, за да останат с партньора си, и когато раздялата все пак настъпи, духът им е изцяло прекършен.

Много често те поемат цялата вина за лошия развой на връзката и дълго след раздялата се обвиняват, че не са положили достатъчно усилия, за да бъде тя успешна.

Погрешна представа за любовта и връзките

Много хора живеят с погрешна представа за любовта и връзките. Те вярват непоколебимо в съвършената романтика от филмите и книгите и понякога посвещават целия си живот в търсене на този идеал.

Подобна подвеждаща представа води основно до два типа поведение:

  • привидно безусловно приемане на всякакъв тип злоупотреби в името на любовта и разбирателството, което в крайна сметка води до дълбоко разочарование и раздяла;
  • категоричен отказ от всякакъв вид компромиси и приемане на различията на другия, като основният мотив за това е убеждението, че в една връзка всичко трябва да се развива от само себе си, всичко да е гладко и спокойно без бури и сътресения – точно като във филмите.

Схващането, че любовта трябва да продължи вечно

Има хора, които вярват, че любовта трябва да продължи вечно, че щом е била толкова красива и опияняваща в началото, тя не може да умре…

Обикновено дори след раздяла тези хора продължават да чакат момента, в който партньорът им ще осъзнае грешката си и ще се върне при тях.

Те отказват да оставят връзката си в миналото, много често години наред те сляпо вярват в щастливата развръзка на тази любовна история.

Безкрайно търпение

За съжаление, има хора, които просто не могат да се откажат от своите романтични партньори, дори когато виждат съвсем ясно, че връзката им е тотално изчерпана, дори когато са подложени на унижения, обиди, отчуждаване.

Има много причини, поради които хората допускат подобно поведение. Те може би се страхуват, че няма къде да отидат или че никога повече няма да имат шанс да си намерят партньор.

Може би избират партньори, които никога няма да ги обичат толкова, колкото заслужават, но се успокояват с мисълта, че все пак ще бъдат обичани, макар и не както им се иска.

Може би вярват, че приемайки безропотно ролята на жертва, те постъпват благородно и разумно в името на това да запазят семейството си.

Обикновено при хората с подобна нагласа нищо – нито самоунижението, нито унижението, на което са подложени от страна на партньора, не е достатъчно, за да ги провокира да вдигнат глава и да преобърнат живота си.

Несподелената любов е болезнена и опустошаваща. И е не само логично, разбираемо и човешко да се опитаме да излекуваме сърцето си от изгубената надежда, но и е силно препоръчително.

Много от хората, които са били многократно изоставяни, се превръщат в изтощени циници, които дават все по-малко от себе си във всяко следващо партньорство.

Те престават да вярват в съществуването на истинска, дълбока и работеща връзка и са все по-малко склонни да се доверяват – основно заради страха си да не бъдат наранени отново.

Надяваме се, че описаните по-горе характеристики да ви помогнат да опознаете по-добре себе си.

Едва когато осъзнаете своите вътрешни терзания и проблеми, ще бъдете в състояние да работите върху тях, а впоследствие да станете много по-внимателни в избора си на партньор, много по-добри в разпознаването на признаците на токсичната връзка и не на последно място – много по-силни, когато застанете пред суровата истина, че понякога загубата просто е неизбежна.

Опознайте себе си и излекувайте раните си – само така ще бъдете в състояние да приемете, че хората си тръгват от живота ни, но не за да го превърнат в трагедия. Тръгват си за добро, тръгват си, защото не трябва да са в него.

Пуснете ги, само така ще освободите място за този, който действително заслужава да застане до вас…

Когато осъзнаете това – независимо колко огромна и разрушаваща е болката от раздялата, дълбоко в себе си ще знаете, че скоро, може би не веднага, но много скоро ще бъдете в състояние да вдигнете глава и отново да продължите напред…

източник: psychology.framar.bg