ДЯВОЛСКО
Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.
И аз лежа на дървения под
с коси от леден лепкав пот измокрени,
и аз умирам в стаята под покрива
тъй близко до самия небосвод.
А долу преминават автомобили,
трамваи като ветрове фучат
и смехове и крясъци звучат,
и тътнат кръчмите и публичните домове.
И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца
и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.
О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша
и мога ли да бъда техен брат?
Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.
Атанас Далчев е роден в Солун, семейството му се мести доста често, като след време се установява в София.
Учи философия и педагогика в Софийския университет, а поезията му се отличава с разглеждането на екзистенциалната проблематика.
Пътува много в чужбина и е един от най-видните български преводачи, представил на български автори като Оноре дьо Балзак, Жан дьо Лафонтен, Антон Чехов, Стендал, много