.

ЩЕ МИ ДОТЕГНАТ ЕДИН ДЕН…

Ще ми дотегнат един ден

Всички хлъзгави страхове,

Лъжи,

Мълчания —

Ще ги тръсна като паяжина от мен

И ще кажа ясно, отчаяно:

Е, добре, аз го обичам!

Имате ли въпроси?

И ще свърши всичко.

От просто по просто.

Ще се хванем след туй ръка за ръка

И ще отидем там,

Където се почва отначало.

И всичко би станало точно така,

Да не бяха ония удивено печални,

Безпомощно зли,

Вцепенени

Очи на жена…

Ти тежка роля ми даде, мили:

Да крепя на дома ти крехката тишина,

Да съм — и да не съм…

И да се правя на силна.

ХУБАВО Е ВСИЧКО ДА СВЪРШВА НАВРЕМЕ…

Хубаво е всичко да свършва навреме —

Да напуснеш рано огнището,

Преди огънят да е станал на пепел;

От трапезата да станеш рано —

За да не събираш после трохите;

И да отвърнеш очи,

Преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя

И празни чаши…

Не ме докосвай никога без обич.