Всичко се лее свободно, когато открием психическо благополучие.
Задачата на всеки човек е да разбере какво блокира житейската му ситуация.
Да присъстваме в Сега означава да обединим нашето внимание и нашето съзнание.
Тялото знае всичко. Ние знаем много малко. Интуицията е интелигентността на тялото.
Не съм на този свят, за да отговарям на очакванията на другите, нито пък чувствам, че светът трябва да отговаря на моите.
Да узрееш означава да поемеш отговорност за живота си, да бъдеш сам.
Учене означава да откриваш, че нещо е възможно.
Нашата зависимост ни прави роби, особено ако тази зависимост е от нашето самочувствие. Ако се нуждаете от насърчение, похвала, потупване по гърба от всички, тогава вие превръщате всички в свои съдници.
Да очаквате светът да ви третира справедливо, защото сте добър човек, е същото като да очаквате бик да не ви атакува, защото сте вегетарианец.
Приятелю, не бъди перфекционист. Перфекционизмът е проклятие.
Много рядко хората могат да говорят и слушат. Много малко слушат, без да говорят.
Тревожността е вълнение без дъх.
Бъдете себе си, изразявайте се свободно и без страх. В крайна сметка, тези, които наистина ви обичат, няма да имат нищо против това, което казвате или правите.
Не мислете толкова много… Чувствайте!
Болката е нещо, което служи, за да ни събуди… Болката е нещо, което трябва да се носи, като радио. Вие усещате своята сила в болката. Всичко зависи от това как я носите.
Ние трябва да се научим да толерираме истината, дори когато тя наранява гордостта ни.
Нищо няма смисъл без неговия контекст. Смисълът не съществува сам по себе си.
Фактът, че живеем живота си, използвайки толкова малък процент от нашия потенциал, сочи, че не сме готови да приемем себе си такива, каквито сме.
Ние не си позволяваме — или другите не ни позволяват — да бъдем себе си.
Ако отказвате да си спомните мечтите си, това, което наистина правите, е да отричате собственото си съществуване.
Наистина цялостния човек трябва да има добри насоки и способност да действа.
Всеки е отговорен за насочването на своя живот в посока към онова, което желае.
Не можем да избягаме от тревогите и неудобствата на настоящето.
Подобряването на живота ни изисква да знаем как да приоритизираме.
Уединението всъщност е мястото, където можете да се свържете с чувството си за принадлежност.
В повторното запознанство с нашите емоции и научаването как да ги прегръщаме се крие изцелението.
Разсейването също е част от нашето пътешествие.
Опитът лъже. Ще се опитам означава, че нямате сериозно намерение да го направите. Ако наистина планирате да го направите, кажете: „Ще го направя“; а ако не, кажете: “Няма да го направя”. Трябва да говорите ясно, за да мислите ясно и да действате ясно.
Има голям потенциал в хората, но знанието как да го открием също изисква талант.
Страхът от смъртта означава страх от живота.
Нека най-добрият план за вас възникне от самите вас.
Фриц Пърлс е роден на 8 юли 1893 година в Берлин, Германия. Израства като бохем. Откровен дадаист, изразяващ влечение към абсурдното, анархията, отрицанието на естетичните норми, отхвърлянето на разума и критикуването на логиката в изкуството.
Игнорира естетиката, възхвалявайки ирационалната мисъл или изобщо липсата на каквато и да е мисъл. Един вид подигравка с традиционните ценности в изкуството.
Първата световна война прекъсва студентските му години. Той служи до края на войната през 1918 година, след което продължава с образованието си.
Завършва като блестящ студент, за разлика от своите ученически години. Приблизително по това време решава, че иска да насочи фокуса си върху психиатрията. Интересът му се насочва към идеите на Зигмунд Фройд и Вилхелм Райх. По време на обучението си по психотерапия във Франкфурт, той среща бъдещата си съпруга Лаура, от която има две деца. Женят се през 1930 година.
Фриц и Лаура, които са евреи, осъзнават рано, че Германия бързо е обхваната от нацизма и все повече застрашава съществуването им. Те я напускат през 1933 година. Първоначално отиват да живеят в Холандия, а година по-късно емигрират в Южна Африка.
Той въвежда термина „гещалт терапия“ за подхода към терапията, която развива със съпругата си Лаура Пърлс от 40-те години. Неговият подход е свързан, но не е идентичен с гещалт психологията и гещалт теоретичната психотерапия на Ханс Юрген Валтер.
В ядрото на гещалт терапията е насърчаването на осъзнаването. Осъзнаването на единството на всички чувства и поведения и контакта между самия себе си и средата.
Пърлс е широко изваждан отвъд сферата на психотерапията. Даван е за пример с „гещалт молитвата“, която добива популярност през 60-те години, когато индивидуализмът е поставян на пиедестал пред всичко и всички други.
Умира на 14 март 1970 година в Чикаго на 76-годишна възраст.
редактор: Елиза Трайкова
източник: framar.bg
