.

В една йерархия, всеки служител се издига до нивото на своята некомпетентност.

Теорията на д-р Лоурънс Питър, известна като Принцип на Питър, е една от онези идеи, които веднъж чути, трудно се забравят. Тя е ироничен поглед върху корпоративните йерархии и човешките кариери.

Питър твърди, че във всяка организация хората имат тенденция да бъдат повишавани в йерархията, докато достигнат ниво на некомпетентност. С други думи, колкото по-добре се справяш с една задача, толкова по-вероятно е да бъдеш повишен на позиция, за която може би не си най-подходящият човек.

Представи си един отличен инженер. Той е страхотен в проектирането и изграждането на машини. Компанията го забелязва и го повишава в мениджър. Но дали уменията за проектиране автоматично го правят добър лидер? Не непременно. Може би той е страхотен в техническата част, но не умее да мотивира екип или да взема стратегически решения. В този случай той е достигнал своя „връх на пречупване“ – точката, отвъд която вече не е ефективен.

Принципът на Питър ни кара да се замислим за динамиката в организациите, за ролята на таланта и за опасностите от безкритичното повишаване. Той ни напомня, че не всеки е роден лидер и че понякога най-добрият начин да задържим високи резултати е да позволим на хората да останат в областите, в които наистина са силни.

Ироничното е, че въпреки че Принципът на Питър звучи песимистично, тя всъщност ни предлага и една доза надежда. Ако разберем как работи този принцип, можем да създадем организации, в които хората имат възможност да се развиват в областите, в които са най-добри, и където кариерното израстване не е непременно синоним на повишение.

Ето някои от най-интересните констатации на Лоурънс Питър:

Армейското правило: „Да командва умее само този, който умее да се подчинява.“ – означава все едно да кажеш: „Да плува умее само този, който умее да потъва.“

Бракът е основната причина за разводите.

Бюрократичният способ за разчистване на ненужните хартии е да ги унищожиш, запазвайки копие на всяка една от тях.

Дяволът може да се промени още. Някога той е бил ангел и може би ще продължи да еволюира.

Изчистването на едно нещо предполага изцапването на друго, но всичко може да се изцапа, без да се изчисти каквото и да е.

Не можеш да си върнеш изгубеното невежество.

Страна, в която има само един човек, способен да я спаси, не си струва да бъде спасена.

Философът е слепец, който търси черна котка в тъмна стая. А теологът намира тази котка.

Някога парите се заклели тържествено, че никой, който не ги обича, не трябва да ги има.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Ефектът Дънинг-Крюгер или защо глупаците се мислят за умни