.
Не можем да искаме от всички деца да са еднакво добри във всичко, нали?
Когато ученици за първи път влязат при мен в клас, първото нещо, което им обяснявам, е, че един добър майстор на банички заслужава по-голямо уважение от един некадърен професор.
Правиш една, две, три, пет…, две хиляди банички, докато направиш съвършената и тогава заслужаваш хората да те уважават, да те обичат и да ти плащат.
Във всяка област човек може да е нещо голямо. Когато го прави с любов, с настроение и влага много душа.
Хората имат различни възможности по рождение.
Един се ражда като Стефка Костадинова, която може да скочи над 2 метра височина, а друг се ражда парализиран и не може да си прескочи чехлите.
Някои се раждат красиви, някои грозни…
И питам сега: „Това хубаво ли е, лошо ли е?“. Първата реакция е: „Много лошо!“
Казвам: Не, не може да се направи общество само от професори. Едно общество има нужда от хора, които сутринта с камиона да докарат топлите банички, някой да смели брашното, някой да изоре нивата и т.н.
Едно общество е добро с това, че има разнообразие от хора.
И всеки човек трябва да бъде обичан и уважаван според това, което той лично може да прави.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Не може да има силно общество, съставено от социално слаби – ТЕОДОСИЙ ТЕОДОСИЕВ