.

Св. Йоан Златоуст (349 – 407) е една от най-значимите личности в историята на Православната църква, един от тримата „светители“ – „вселенски учители“, наравно със св. Василий Велики Кесарийски и св. Григорий Богослов.

Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само Августин Блажени.

Най-известна е „Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст“, която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.

Литературното наследство на Йоан Златоуст – трактати, писма (около 240) и проповеди – е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време от огромен брой по-късни автори.

Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 – 1738 г. в 13 тома. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 проповеди).

Умира в заточение на 14 септември 407 г. в гр. Комана Понтика по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни. Мощите му се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград, Турция – църквата „Свети Георги“. Канонизиран е за светец през 438 г.

Мъжът и жената трябва да бъдат като ръката и очите. Когато ръката изпитва болка – очите плачат. А, когато очите плачат – ръката изтрива сълзите им.

Не от количеството на дните, а от качеството на покаянието се ражда спасението.

Ако искаш да се прославиш, презирай славата.

Ако си отишъл в Църквата да търсиш святи хора, то ти си се объркал. Ако си дошъл да търсиш Бога, тогава си постъпил правилно.

Собствено ние не би трябвало да имаме нужда от помощта на Светото Писание, а по-скоро да водим такъв чист живот, че благодатта на Светия Дух да заема в нашите души мястото на Светите книги, и както те са изписани с мастило, така и нашите сърца да бъдат изписани със Светия Дух.

Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние. По същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела. Тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела. Не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.

По време на молитвата ние реално говорим с Бога, чрез нея влизаме в съюз и с ангелите и твърде красноречиво се отдалечаваме от общение с неразумните същества.

Ако имаш добри дела, които могат да се застъпят за тебе, ти непременно ще бъдеш чут, и обратно, ако ги нямаш, дори и да си Давид, няма да можеш да склониш Бога.

Ние трябва да прекарваме живота си в молитва и чрез нея непрестанно да освежаваме ума си, тъй като всички ние сме хора и имаме нужда от нея не по-малко, отколкото дърветата от вода.

Ако възнасяме молитви за ония, които ни обиждат и оскърбяват, тогава ще бъде чута и молитвата ни за нас самите.

Както тялото ни, ако в него я няма душата, е мъртво и зловонно, така и душата, която не се подтиква към молитва, е мъртва, нещастна и зловонна.

Силата на молитвата винаги е голяма, но когато молитвата е съчетана с пост, то душата става още по-силна.

Силата на молитвата е угасяла силата на огъня, обуздавала е яростта на лъвовете, спирала е войни, прекратявала е сражения, усмирявала е бури, прогонвала е бесове, отваряла е вратите на небето, унищожавала е веригите на смъртта, прогонвала е болести, отразявала е злобата, укрепявала е градове да не паднат, и изобщо – молитвата е отклонявала всякакви бедствия.

Мирът е мярката за всички блага и предпоставката за всяка радост.

Kpaтĸaтa мoлитвa нa Cвeти Йoaн Злaтoycт:

„Гocпoди, Иcyc Xpиcтoc, Бoг нaш, oтвopи yшитe и oчитe нa cъpцeтo ми, тaĸa чe Aз, Гocпoди, дa cлyшaм cлoвoтo ти, дa paзбиpaм и дa въpшa вoлятa ти, зaщoтo „Aз cъм cĸитниĸ нa зeмятa; He ĸpий зaпoвeдитe cи oт мeн. Oтвopи oчитe ми и щe видя чyдecaтa нa твoя зaĸoн. Гocпoди, нaдявaм ce дa пpocвeтлиш cъpцeтo ми.“

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм: