.

Всеки път, когато се срещнат двама души, всъщност се срещат шест – човекът, който всеки от тях вижда в себе си, човекът, когото всеки от тях вижда в другия, и всеки от тях такъв, какъвто наистина е.

Няма по-лоша лъжа от истината, погрешно разбрана от онези, които я чуват.

Дали животът си струва да бъде живян? Това зависи от живеещия го.

Вярвайте, че животът си струва да се живее и вашата вяра ще ви помогне да създадете факта.

Най-голямата полза от живота е да го посветиш на нещо, което ще те надживее.

Бъдете готови да приемете нещата такива, каквито са. Приемането на онова, което вече се е случило, е първата стъпка към преодоляването на последиците от всяко нещастие.

Най-съкровеният принцип на човешката природа е горещото желание да бъдеш оценен.

Изкуството на мъдростта е в това да знаеш кои неща в живота трябва да пренебрегнеш.

Най-великото оръжие срещу стреса е нашата способност да изберем една мисъл, вместо друга.

Големите кризи и непредвидените обстоятелства ни показват колко по-големи са жизнените ни сили в сравнение с това, което предполагаме.

Много хора си мислят, че мислят, а те просто пренареждат своите предразсъдъци.

Действието може да не донесе щастие, но пък и не съществува щастие без действие.

Много от това, което наричаме „зло“, често може да се превърне в мобилизиращ и стимулиращ фактор просто чрез промяна на вътрешната нагласа.

Да изучаваш ненормалното е най-добрият начин за разбиране на нормалното.

Истината е това, което работи.

Повечето хора живеят – било физически, морално или интелектуално – в един твърде ограничен периметър от реалния си потенциал. Те използват само малка част от своето съзнание и от богатството на душата – подобно на човек, който от цялото си тяло свиква да си служи и да движи само малкия си пръст.

Трагедията на живота не е, че свършва толкова бързо, а че чакаме толкова дълго, за да го започнем.

Ако просто „да се чувстваш добре“ беше решаващо, пиянството щеше да е най-великото човешко преживяване.

Защо трябва да мислим за прекрасни неща? Защото мисленето определя живота. Често срещан навик е да се обвинява живота за околната среда. Околната среда променя живота, но не го управлява. Душата е по-силна от своето обкръжение.

Нищо не е толкова уморително, колкото непрекъснатото мислене за неизпълнена задача.

Ако даден организъм не успее да изпълни своите способности, той се разболява.

Не пея, защото съм щастлив. Щастлив съм, защото пея.

Уилям Джеймс е американски философ и психолог, родоначалник на прагматизма заедно с Чарлс Пърс. Роден е на 11 януари 1842 година в Ню Йорк, САЩ, умира на 26 август 1910 година в Чокоруа на 68-годишна възраст.

Джеймс произхожда от заможно семейство, някои от представителите на което се занимават с изкуство или философия. Брат на Уилям е романистът Хенри Джеймс.

Самият той определя 70-те години на XIX век като съдбоносни и определящи посоката на живота му – в този период той преживява дълбока емоционална криза, задомява се и започва да работи като професор в Харвардския университет през 1872 г. От този момент нататък той се посвещава на задълбочено проучване на връзката между съзнанието и емоционалното състояние.

Първата му книга – „Принципите на психологията“, се счита за най-големия му принос в психологическите изследвания.

През 1897 г. е публикуван сборникът му с есета „Воля за вяра“. В него Джеймс подчертава необходимостта от това да се вярва в определени факти, преди те да бъдат доказани. През следващата – 1898 година, изнася лекция, в която представя новото философско учение „Прагматизъм“ и обявява за негов баща Чарлс Пърс.

Уилям Джеймс основава Харвардската психологична лаборатория, където стартира училище за функционална психология. Този модел се фокусира върху изучаването на ума като функционална и по същество полезна част от тялото.

Джеймс вижда съзнанието като река, непрекъснат поток от мисли, идеи и мисловни образи. Това е причината да няма нищо в ума, което може да бъде изолирано или съхранено за проучване, като се има предвид, че всичко може да бъде разбрано само в контекст.